Колко от нас не са посягали на децата си? Дори най-лекият шамар, дръпване или плесница по дупето се броят. За съжаление, мнозинството от родителите са прибягвали до подобни действия поне веднъж, когато непослушното дете ги е изкарало извън релси.
Всяка форма на физическа намеса, която причинява болка или страх, дори минимални, се брои. Това включва всичко, което не бихте си позволили към някой възрастен, по-силен от вас – същото правило трябва да важи и за по-малките.
Много родители оправдават поведението си. Психолозите обаче виждат това като ясен знак за психически травмиран човек, който е свикнал с принуда и насилие, защото това е единственият начин, който познава и прилага към другите. Ето какво всъщност преживява детето, когато бъде ударено.
1. Забравя причината за наказанието. В момента на физическото наказание то изобщо не мисли за грешката си.
2. Светът му се руши. Бащата или майката, които трябва да бъдат най-близките и сигурни хора в живота му, внезапно стават източник на болка.
3. Усеща единствено насилието. Докато вие си мислите, че осъзнава грешката си, то просто преживява болката и страха.
4. Чувства се необичано. Защото вярва, че обичаните деца не биват удряни.
5. Губи себеуважение. Детето започва да се мрази, защото не може да уважава себе си, след като го бият.
6. Учи се да проявява насилие. Усвоява урока, че удрянето е начин да изразиш недоволство или липса на любов.
7. Ще повтори този модел като възрастен. Когато порасне, вероятно ще прибегне до същите методи към своите деца или дори към родителите си.
8. Научава се да манипулира. То започва да разбира, че за да избегне наказание, трябва да се преструва, че е угодило на родителите си. Независимо как се държи извън техния поглед, пред тях ще играе роля, за да не бъде отново ударено.
9. Губи доверие към родителите си. Ако мама и татко го разбираха, не биха го наранявали. С времето детето спира да им се доверява, защото насилието руши емоционалната връзка.
10. Никога не забравя. Може да порасне и да изглежда успешен човек, но травмата от физическите наказания остава завинаги. Остават белези като:
- Недоверие към най-близките.
- Занижена самооценка.
- Склонност към манипулация в името на собственото оцеляване.
11. Външно нищо не изглежда сериозно. Може да си мислите: "Ще мине, важното е детето да е живо, здраво и да слуша." Но подчинението не е най-ценното качество, което трябва да развивате в едно дете.
Същността на доброто възпитание е в разбирането, подкрепата и уважението. Детето трябва да се научи не просто да слуша, а да мисли, да чувства и да има доверие, че родителите му са до него, без да му причиняват страх и болка.
СНИМКИ: Image by freepik
Image by Md Nirob Bhuiyan from Pixabay
Image by PublicDomainPictures from Pixabay
Коментари (0)
Вашият коментар