Дълго размишлявах над твоя рожден ден. Не знаех какво да ти кажа, тъй като нищо ново не се случва в света на болните от Синдром на Даун.
И днес отворих компютъра и видях нещо, толкова притеснително, че се разплаках, преди още да съм го прочела напълно: "Болните от Синдром на Даун са първите хора, кандидатстващи за статус "застрашен вид".
Как смее светът да ме срива, точно когато си мислех, че съм невъзмутима пред всичко, когато носех своята броня, предпазваща ме от всичко, свързано със Синдром на Даун и инвалидност.
Все още си твърде млад, за да го разбереш, но искрено се надявам всичко да се промени, преди да пораснеш достатъчно, за да осмислиш моите думи. Ето какво казва за теб светът.
Обществото не те приема. То се страхува от теб. Заради това, че ти е нужно повече време да ходиш, говориш и учиш, не си заслужава да живееш. Всички мислят, че изискваш специални нужди, защото си рядко срещано явление. Но според тях ти си рядкост, просто защото хората предпочитат да не живееш.
И за мен си рядко срещано чудо. Ти си рядък скъпоценен камък, скрита тайна и блясък. Призоваваш радост и доброта. Ти си тук, за да блеснеш.
Ти успяваш да разчетеш хората, както никой друг. Знаеш точно кога имам нужда от прегръдка или от малко смях. Научи ме на търпение и упорство. Научи ме да обичам този несправедлив свят.
Ти си рядкост по начин, по който не можеш да бъдеш нищо друго, освен най-истинското си Аз. Не можеш да се преструваш, когато си разочарован. Нямаш потребност да угаждаш и лицемерничиш с хората. Да, това е рядкост.
Заразяващият ти смях е рядък, както и начинът, по който танцуваш, все едно никой не те гледа.
Това, което донесе на семейството ни, е рядкост. Ти ни показа, че трябва да защитаваме нуждаещите се. Подари ни способността да виждаме сила във всекиго.
Огромната любов, която получавам, разказвайки историята ти, също е рядкост. Трябва да виждаме и света такъв, изпълнен с любов и приемане на различията.
Ето, синко, ти наистина си рядкост, но заглавията, посветени на теб, трябва да са следните:
"Хора със Синдром на Даун в класацията за най-влиятелни личности", "Хора със Синдром на Даун с Нобелова награда за мир".
Ти си победител в живота, скъпо съкровище. Достигнал си до толкова много житейски истини. Благодаря ти, че ме научи да съм благодарна за живота. Благодаря ти, че ме направи най-щастливата майка на една прекрасна рядкост.
Източник: scarymommy.com
Коментари (0)
Вашият коментар