Когато децата общуват с родителите си, те се учат да приемат авторитети. Но взаимодействието с братята и сестрите им помага да учат и упражняват умения, които ще им бъдат необходими, за да се свързват със собствените си връстници.
Ако конфликтите се развиват по правилен начин, чрез тях децата се учат на следните умения:
разрешаване на проблеми и конфликти;
емпатично отношение към другите;
справяне с различни мнения;
компромиси и преговори.
Как да разрешаваме конфликтите между децата си?
Окуражавайте ги да се справят с конфликтите сами
Самостоятелното уреждане на спорове учи децата на ключови житейски умения. Затова избягвайте честата намеса с цел да решите проблемите им – макар че това може да ви се струва по-бързо и по-малко стресово. Опитайте вместо това да помолите децата да се изслушат взаимно, за да чуят перспективата на другия. След това ги насърчете да намерят компромис – за целта може да използвате конкретна последователност от стъпки към разрешаване на проблемите.
Помогнете в решаването на проблемите
Ако децата ви имат нужда от малко помощ, е хубаво да демонстрирате как се решават проблеми: да им помогнете да изяснят за какво се карат, да ги попитате какво искат и да ги насърчите в намирането на общи решения. Записването на тези неща е добра идея, защото им помага да формулират в писмен вид мислите си.
Концентрирайте се върху причината за караницата
Ако са стигнали до караница, тогава и двете деца са отговорни. Добре е да се фокусирате върху темата на конфликта, а не върху това кой е започнал първи. Ако заемате страна, едното дете може да развие чувство за несправедливо отношение и да мисли, че си имате „любимци". По-добре е и двете деца да изяснят проблемите си и после заедно да обмислят възможни решения.
Помогнете им да се успокоят
Скандалите между братя и сестри понякога предизвикват силни емоции. Докато се опитват да разрешат конфликта, добре е – но невинаги е лесно – децата да запазят спокойствие. Може да се нуждаят от време, за да се успокоят.
Следете как се разрешават споровете
Това ще ви помогне да се уверите, че едното дете не доминира другото. Уверете се, че е постигнат компромис, и че всяко от децата получава нещо. Ако не могат да направят компромис, въведете негативна последица и за двете.
Равнопоставено отношение към децата
Опитайте се да демонстрирате еднакво отношение. Може да планирате еднакъв достъп до видеоигрите или пък да се уверявате, че всяко дете има ред и получава каквото иска. Тийнейджърите много бързо усещат различното отношение.
Опитайте се да не сравнявате братята и сестрите. Вместо това се съсредоточете върху силните страни на всяко дете. Изкушаващо е да казваме неща като: „Защо не може да си повече като брат си?" или „Сестра ти никога не е правила това". Но тези послания могат да доведат до негативни емоции между братята и сестрите.
Показвайте обичта си на всички свои деца. Опитайте се редовно да обръщате внимание на всяко от тях поотделно. Децата никога не са твърде големи за качествено прекарано време с вас.
Опитайте се да не поставяте етикети, като например да говорите за едното като за „трудното дете". Това може да предизвика конфликти или да доведе до проблемно поведение.
Избягвайте дебати за това кое е честно и равно. Обяснете на децата си, че разликата във възрастта им може да означава, че има разлика и в това какво им е позволено и какви отговорности имат. Уверете се, че близките по възраст получават еднакво отношение.
Позитивна комуникация
Дайте на децата си възможност да изразят тревогите си по приемлив начин. Може да въведете семейни срещи, на които да говорите за проблемите и да предлагате решения.
Също така може да бъдете позитивен ролеви модел в справянето с конфликти. Деца на всички възрасти могат да се научат как да преговарят и да се справят с различия, като слушат и гледат собствените си родители.
Коментари (0)
Вашият коментар