Най-голямата “мечешка услуга”, която правим на децата си

От векове българинът възпитава рестриктивно, т.е. чрез ограничения: „Не пипай там!", „Не прави това!","Не казвай онова!".

Много повече бихте помогнали на детето си, ако му обясните какво може да прави и да казва, а не само да забранявате да посочвате нередното.

Забраните са източник на стрес и не са достатъчни, за да ориентират детето кое е позволено. Детското мислене все още не притежава аналитичната способност на зрелия индивид, за да направи само извода: след като това е забранено, значи обратното е позволено. Освен това забраната не е добър мотив за развитие.

Същото се отнася и за наказанията и поощренията. Винаги е по-добре да се поощрява добрата постъпка, отколкото само да се наказва лошата. Така децата по-бързо могат да оформят ценностната си система. Не е тайна, че наградата е по-ефикасен стимул на развитие в желаната от вас посока. Други биха го нарекли манипулиране. Но малките имат нужда от това. Защото потребността от утвърждаване и одобрение не изчезва, тя води индивида в целия му жизнен път. Когато тази потребност е задоволена, човекът изгражда по-добра вътрешна самооценка и увереност в себе си. Ако наблягаме на наказанието, подтискаме доброто самочувствие и оттам собствената инициатива за промяна към добро.

Освен това, колкото повече забраняваме, толкова повече ограничаваме личната свобода, възможността на подрастващите сами да вземат решения, да бъдат лично отговорни, инициативни и борбени.
Живели сме дълго в ситуация, която подтиска личната инициатива и набляга на колективността. Като че ли все някой друг е вземал решенията. Сега обаче оцеляват само тези, които са имали шанса да бъдат индивиди.

Помислете само в коя друга нация децата живеят до преклонна възраст на гърба на родителите си. Дали не им правим “мечешка услуга”? Ние ли ще живеем живота им? Не им помагаме, като решаваме вместо тях проблемите им. Алтернативата е: Не забрани, а съвети, готовност за подкрепа, но не и обсебващо, авторитарно намесване в живота им. Защото нас утре може да ни няма. Как ще се оправят сами тогава?

Когато личната инициатива се подтиска, децата растат пасивни, хленчещи и неуверени, без да разчитат сами на силите си. Най-добрият съветник е собственият опит. Нека им позволим да го натрупат!

Източник: ЦДГ "Розова долина"