Какво се случва с детето, когато мама и татко се карат?

Дори и в най-сплотените и хармонични семейства, неизбежно настъпват конфликти. Понякога ни липсват търпение и емоционален баланс, за да преминем през тях по начин, който не разклаща крехкия свят на детето.

Често изпитваме вина, което е естествено, но не води до промяна или решение на проблема. Тя натрупва напрежение, докато отговорността ни кара да се изправим пред истинската си роля на възрастни.

Помага ни да осъзнаем какво се случва и да търсим нов подход за решаване на проблемите. Само така можем да излезем от порочния кръг на семейните конфликти. Умението да се развиваме като партньори, като използваме конфликтите за растеж, а не за разрушение, е един от най-ценните дарове, които можем да дадем на себе си, на партньора си и на нашето дете. Това е нещо, което напълно заслужаваме, дори и когато се чувстваме изгубени и безпомощни.

А какво се случва с детето, когато у дома често има повишен тон, взаимни критики или обиди между родителите? Последиците са многобройни, но ще се фокусираме върху три основни ефекта.

1. Детето губи усещането за сигурност

За едно малко дете родителите са целият му свят — дом, защита, оцеляване. Когато вкъщи настъпват резки промени, особено свързани с агресия и напрежение, то се чувства несигурно и уязвимо. Това може да доведе до физически и емоционални реакции, като повишен стрес и дългосрочни здравословни проблеми. В същото време детето може да прояви поведенчески проблеми като нервност, агресия, изолация, и регрес в развитието си.

Малчуганите често поемат вината за конфликтите между родителите, дори когато нямат никакво отношение към тях. Тази непосилна тежест може да доведе до ниско самочувствие, недоверие и трудности в изграждането на здравословни взаимоотношения в бъдеще. Детето може да започне да вярва, че е "лошо" и че не заслужава обич и доверие.

3. То формира негативни убеждения за живота и света

Начинът, по който реагираме на стрес и конфликт се предава на нашите деца. Те усвояват нашите модели на поведение и ги използват в собствения си живот. Ако не сме внимателни, можем несъзнателно да им предадем същите негативни модели, които сме наследили от нашите родители.

Подрастващите формират своите убеждения за света на базата на това, което виждат и преживяват в ранна възраст. Ако често стават свидетели на конфликти и напрежение, е твърде вероятно да започнат да гледат на света като на несигурно и враждебно място. Тези убеждения ще се проявят по-късно в живота като трудности при вземане на решения, страх от поемане на рискове или неспособност да се справят с напрежението и стреса.

В моменти на напрежение или когато сме изправени пред трудни избори, ние често несъзнателно се връщаме към моделите, които сме усвоили в детството си. Това може да доведе до повтаряне на същите грешки, които сме виждали у родителите си, дори и да сме си обещали, че ще бъдем различни.

Родителството е процес, който неизбежно изважда на повърхността скритите травми и модели на поведение. Ако не се справим с тях осъзнато и не направим усилие за промяна, рискуваме да предадем тези тежести на нашите деца, които ще трябва да се борят с тях в своя живот. Затова е от съществено значение да анализираме своите собствени модели на поведение и да работим върху тях, за да дадем на малчуганите свободата да живеят без излишни ограничения и страхове. Ние носим отговорност не само за себе си, но и за бъдещето на нашите деца и за техния шанс да изградят здрави и щастливи взаимоотношения.

СНИМКИ: Image by yanalya on Freepik

Image by congerdesign from Pixabay