Животът ни се трансформира, а заедно с него се променят и традиционните семейни модели. Това провокира все по-честото обсъждане в философската литература на въпроса дали порасналите деца могат да пренебрегнат своите отговорности към родителите си?
Този въпрос възниква от страха на мнозина да кажат „не" на своите родители и така да жертват собствените си желания и амбиции, само за да избегнат укорите им.
В резултат на това много хора живеят живот, който не е техен, “заложници” на вина и дълг. Родителите често използват манипулативни фрази като: „Носих те 9 месеца, не спях през нощта заради теб, как ще ми се отблагодариш сега?" Но това са естествени неща, които всяка жена приема като част от решението си да стане майка, нали? Детето не очаква, че ще трябва да връща тези грижи, а когато родителите изискват това, любовта може да се замени с разочарование.
В семействата, където грижата и обичта са естествени, няма нужда детето да проявява благодарност по-късно. Родителите трябва да имат чувствителността да забелязват онези малки жестове на обич, които то прави за тях още от първите дни. Ако тези жестове останат незабелязани, детето може да се отчужди и да не почувства силна връзка със семейството си, когато порасне.
Родителите, безспорно важни фигури в живота на всеки човек, не винаги са единствените хора, на които може да се разчита. За съжаление, неразбирателството и липсата на подкрепа могат да доведат до отчуждение, а критиките от тяхна страна често са по-болезнени от тези на непознати.
Един възрастен човек трябва да оцени реалистично ситуацията. Ако се сблъсквате с пренебрежение и унижение, това не е връзка между обичащи се хора. Ако в детството ви е липсвала подкрепа, вероятността тя да се появи на по-късен етап е минимална. В такъв случай, човек има пълното право да не поддържа хората, които са му дали живот, тъй като никога не е получил същото от тяхна страна.
Родителите понякога имат идеи за бъдещето на своите деца, но те не трябва да се превръщат в пречка за техните собствени планове. Възрастният човек трябва да избере своя път сам, без да се жертва за очакванията на майка си и баща си. Поддаването на натиска на семейството е сигурен начин да генерирате неудовлетворение и болка, които ще ви преследват цял живот. Здравите семейни отношения позволяват на хората да бъдат себе си. Ако това не е вашият случай, е време да поставите граници и да обсъдите ситуацията.
Родителите често искат да прекарват цялото си време с децата си, защото самите те нямат други цели и интереси. Но човек, независимо от броя на децата и внуците си, трябва преди всичко да се грижи за себе си. Неспособността да реализират собствения си потенциал често се отразява на техните деца, които не могат да върнат изгубеното време. Разочарованието на родителя, който смята, че детето му е „откраднало" най-добрите му години, може да доведе до очакването то да компенсира загубеното.
Според проучвания, има значителна разлика между очакванията на родителите за финансова подкрепа и реалността. Въпреки че повечето от тях не очакват финансова помощ от отрочетата си, голяма част все пак планират да им помогнат, когато се пенсионират.
Най-доброто, което родителите могат да направят за своите деца, е да им дадат свобода да живеят своя живот. Ако уважавате избора им, ще станат хора с естествено чувство на благодарност и отговорност. Помнете, че детето копира поведението на майка си и баща си - в момента, когато ви потрябва помощ, погледнете се в огледалото и вижте какъв човек сте били преди.
СНИМКИ: Image by freepik
Image by Thomas Rüdesheim from Pixabay
Коментари (0)
Вашият коментар