Мнозина смятат д-р Ранко Райович за водещ експерт в областта на детското образование. Системата му за обучение, известна като NTC, насърчава здравословното развитие на мозъка у децата, като подкрепя техния потенциал и използва детските игри като ключов фактор за развитие на интелигентността.
Една от книгите му, озаглавена ”IQ на детето – родителска грижа“, подчертава значението на отговорното и активно родителство за психическото развитие на децата. В интервю д-р Райович обсъжда един от най-големите проблеми, пред които се изправят родителите днес – прекомерната употреба на мобилни телефони.
Често под натиска на връстници или заради необходимостта от комуникация, родителите купуват смартфони на децата си. Скоро обаче се сблъскват с проблема, че малчуганът е сякаш потопен в дигиталния свят, пренебрегвайки реалността.
Райович обяснява, че макар да подкрепя модерните технологии, родителите трябва да разберат какво влияние имат те върху крехкия мозък. След като детето получи мобилен телефон, то трудно може да си представи живота без него. Причината за това е проста: когато мозъкът научи нещо ново, той освобождава ендорфини – хормоните на щастието. Това е естествен механизъм, който ни възнаграждава за овладяването на нови умения, като първите стъпки на детето или първия му ден в училище.
Но когато то играе на телефон, мозъкът му получава този “награден" хормон с всяко преминато ниво в играта. Само за десет минути може да получи толкова ендорфини, колкото би получило за цял ден, което не е физиологично нормално. Затова мъникът често отказва да прекъсне играта, дори когато е време за вечеря, изглежда безразлично към реалността.
Тази постоянна стимулация е сравнима с наркомания, защото рецепторите за ендорфин са подобни на тези за морфин. Родителите рядко осъзнават този факт. Затова не купувайте телефони на децата си, а ако вече сте го направили, ограничавайте времето им на екрана до максимум половин час на ден.
Родителите често споделят, че малчуганите търсят начини да нарушат тези ограничения – играят тайно, когато са сами, или дори се будят през нощта, за да продължат играта. Това води до загуба на концентрация, липса на мотивация за учене и пренебрегване на други важни дейности.
С всяко ново поколение се забелязва влошаване на моториката, концентрацията и способността за учене у подрастващите. Ако не предприемем действия сега, след десет години ще се сблъскаме с тежки последици. Децата трябва да бъдат подготвени за бъдещето, а за целта трябва да направим промени днес.
Днес много родители избягват да позволяват на децата си да се справят сами с трудностите. Те често се намесват и решават задачите вместо тях, което пречи на развитието на важни умения. Например, когато детето се учи да ходи, майките и татковците използват предпазни колани, за да предотвратят падане. Но това пречи на бебето да се научи как да пада и да се изправя, което е съществено умение.
В миналото децата се учеха да се справят сами с трудностите, без постоянната намеса на по-възрастните. Днес обаче много родители са склонни да избягват ”по-трудния път" и това може да има негативни последици за развитието на най-малките. Трябва да преосмислим този подход и да дадем възможност на децата да се учат и растат, като се справят сами с предизвикателствата на живота.
СНИМКИ: Image by freepik
Коментари (0)
Вашият коментар