Вашето доскоро спокойно и послушно дете внезапно започва да се държи грубо и агресивно. На площадката често влиза в конфликти, отказва да споделя играчките си и се кара с останалите.
У дома пък тормози кучето, което изпада в ужас, бяга и се скрива. Подобно поведение обикновено се наблюдава около втората година на детето. Ето какви промени настъпват с порастването и как могат родителите как да се справят.
Новородените разполагат с доста ограничени способности за емоционално самоконтролиране. Дори най-малката нужда може да предизвика силен плач, а бебетата често не умеят да се успокояват сами. С времето и под грижите на родителите, които помагат за развитието на нервната им система, повечето малчугани около шестия месец започват да усвояват начини за по-спокойно реагиране. Те постепенно стават по-уравновесени.
Самоконтролът обаче се усложнява, когато бебетата започнат да пълзят, да се учат да ходят и да се докосват до различни предмети. Любопитството става основен двигател на поведението им – те са вечно заинтересувани от нещата, които родителите често забраняват. Именно в този период се появява агресията като естествена реакция на ограниченията, които им се поставят. Малките деца започват да проявяват агресивни импулси, като отнемат играчките на други деца, бутат ги или ги удрят, ако нещо им пречи. Те не се колебаят да преминат през краката на възрастните, за да достигнат желаната цел. Когато ги спрат, те стават ядосани, противят се, плачат, хвърлят се на пода и започват да ритат и викат.
Начинът, по който възрастните реагират на детската агресия, е от решаващо значение за това дали тя ще се задълбочи или ще отшуми. Освен любов и грижи, децата имат нужда да усещат сигурност, внимание и доверие. Ако първите прояви на агресия не се приемат сериозно или бъдат игнорирани, това може да допринесе за развитието на по-агресивни черти в характера на детето. Чувствайки се пренебрегнати или извън центъра на родителското внимание, децата често използват агресивното поведение или непослушание, за да привлекат вниманието на възрастните към себе си.
Майките и татковците започват да забелязват как малчуганът рита или чупи играчките си, както и че се държи лошо с домашния любимец. Въпреки това, причината не е в лоши намерения. Малкото дете все още не е в състояние да контролира напълно емоциите си или да проявява състрадание.
Когато дърпа животното за опашката или го стиска, то възприема това като игра, без да разбира защо реагира, като се опитва да избяга или лае. Същото се случва и с играчките – често ги разглобява, опитвайки се да разбере как работят, без да съзнава, че всъщност ги поврежда.
Какво могат да направят родителите?
- До тригодишна възраст е важно да се научи детето да контролира агресията си. Ако то удари или ухапе някого, трябва да му се покаже, че това причинява болка и неприятни чувства. Важно е реакцията да е постоянна и ясна, без усмивки или смекчаващи думи, които могат да бъдат възприети като игра. Тонът трябва да е спокоен и строг, например: „Не можеш да правиш това, боли". Обясненията могат да станат по-задълбочени, когато детето порасне – около 5-6 годишна възраст.
- Важно е то да се научи как да изразява правилно своите емоции. Обяснете му кои действия са приемливи, когато е ядосано. Ако, например, се защитава от другарче, това е разбираемо, но агресивното поведение без причина не е приемливо.
- Ако детето постоянно се кара с други на площадката, може би трябва да разберете какво провокира тези ситуации. Възможно е да не е научено къде са границите на позволеното – например, може да взема играчки без разрешение, което води до конфликти.
- Наблюдавайте дали в семейството има модел на агресивно поведение. Децата често копират начина, по който се държат родителите, затова е важно вие самите да избягвате агресия.
- Уверете се, че няма разстройство от аутистичния спектър, което може да затрудни проявата на емпатия. Тази диагноза може да бъде поставена само от специалист, като най-добре е това да бъде детски психиатър, но и невролог, педиатър или психолог могат да дадат насоки.
СНИМКИ: Image by freepik
Image by Alana Jordan from Pixabay
Коментари (0)
Вашият коментар