Репродуктивните затруднения са проблем, който засяга значителна част от двойките по света – приблизително 10%.
Според Световната здравна организация, за една жена се смята, че има проблеми с репродукцията, ако след 12 месеца редовен и незащитен секс не успее да забременее.
Тази ситуация често води до тежка психологическа криза, оказвайки силен емоционален натиск върху дамите. Много от тях се сблъскват с чувства на вина, несигурност и дори усещане за личен провал. Те изпитват дълбока емоционална болка, свързана с усещането, че не са разбрани, че не отговарят на очакванията за женственост и че са неспособни да изпълнят тази така важна житейска роля.
Когато зачеването се превърне в основен фокус обаче, сексуалната връзка между партньорите често се променя. Сексът се свежда до средство за постигане на цел, вместо да бъде източник на удоволствие и близост. Това може да доведе до редица негативни преживявания – от насилване на собственото тяло и загуба на сексуално желание до чувство на провал при неуспех. Жените започват да изпитват вина, че не могат да осигурят на партньора си нещо толкова важно като дете, или гняв, че целият процес тежи основно на тях.
Тези емоции често са придружени от усещането, че липсата на желание за секс е причина за неуспеха да се забременее, което само задълбочава напрежението. Някои жени търсят обяснение в религията, мислейки, че са наказани и не заслужават да имат деца. Появява се и страхът, че ако не успеят да забременеят, може да загубят партньора си, а всички роднини и приятели продължават да очакват новината за бебе.
С всеки неуспешен опит за зачеване се преживява своеобразна загуба - всяка нова менструация се възприема като знак за провал. Жената е разкъсвана между желанието да запази надеждата и необходимостта да се защити от болката на поредния неуспех. Ако липсва откритост и доверие в отношенията с партньора, тези сложни емоции често остават неизказани.
Много жени се затварят в себе си, като се страхуват, че ако разкрият истинските си чувства, могат да разрушат и без това крехките си отношения. Те се усещат изолирани не само от мъжа, но и от приятелите и семейството, които често са заобиколени от деца. Това още повече задълбочава усещането за самота и отчаяние.
Взаимоотношенията в двойката често се променят в следствие на неуспешните опити за дете. При малка част този проблем сплотява двамата души и ги обединява в търсенето на адекватна диагностика и терапия. В повечето случаи обаче се стига до разрив в отношенията, взаимни обвинения за неуспеха. Нерядко се стига до раздяла или търсене на утеха в извънбрачни връзки. При повечето от хората, поне един от партньорите отключва, именно в следствие на неуспешните опити за забременяване, някакво психично разстройство - най-често с тревожна и/или депресивна симптоматика.
Зачеването е сложен и желан процес, а самата бременност често представлява изпитание и предизвикателен период. За някои двойки всичко се случва спонтанно и бързо, дори за броени месеци, докато други водят дълга и продължителна борба, понякога в продължение на години.
Независимо дали е лесно, или изисква усилия, по естествен път или с помощта на съвременни методи като асистирана репродукция, които значително улесняват процеса, психологическата подкрепа има ключова роля. Консултирането и терапията помагат на жените и двойките да се справят с вълната от емоции, съпътстващи лечението, очакването и потенциалната бременност, а понякога дори и след нея.
СНИМКИ: Image by freepik
Image by Anastasiia Tymofieieva from Pixabay
Коментари (0)
Вашият коментар