Възпитателната грешка, която създава авторитарни деца

Когато се раждат, децата са безпомощни и с минимални умения, разчитайки на по-зрели и опитни хора да се грижат за тях и да им помагат да се ориентират в света.

Тази естествена зависимост от възрастните е основата на развитието им. Те постепенно усвояват необходимите знания и способности, за да станат самостоятелни, но този процес е дълъг и изисква много години. Чак около 14-15 годишна възраст, в най-добрия случай, започват да се чувстват готови да поемат контрол над живота си.

Най-малките от самото начало търсят връзка с някого, който с грижата си заслужава тяхното доверие и уважение. Обикновено това е майката, бащата или друг близък човек, който поема ролята на водач и защитник. Когато детето се чувства сигурно и обичано, то лесно приема йерархията в семейството и разбира своята роля в нея. Такива деца спокойно се доверяват на възрастните, търсят тяхната подкрепа в трудни моменти и не се противопоставят на правилата и ограниченията, които възрастните налагат.

Но понякога този крехък механизъм на доверие се руши. Ако детето не получава стабилна грижа за дълъг период или преживее травмиращи събития само и без подкрепа, то може да загуби вяра във възрастните. В резултат решава, че трябва само да поеме контрол над живота си, дори когато възрастните отново са готови да му предложат закрила. Тогава то се затваря в себе си, не приема помощ и се опитва само да се справи с предизвикателствата на живота – ситуация, която води до засилени страхове и тревожност.

В психологията това състояние има различни названия – нарушена привързаност, алфа-комплекс и други. Децата, които попадат в тази ситуация, инстинктивно се нуждаят от помощ, за да възвърнат доверието си към възрастните и да започнат отново да се чувстват защитени. Терапевтичният процес е насочен към разбиране на причините, довели до този срив в доверието, за да се приложат най-подходящите мерки.

Причините могат да са много и разнообразни. Може би майката е била болна и не е имала възможност да се грижи за детето. Или пък родителите са имали проблеми със зависимости, които са ги правили неспособни да осигурят стабилност. Понякога работата и личните ангажименти на възрастните ги отдалечават от отрочетата им в ключови моменти. В някои случаи детето е било оставено само по време на болничен престой или е преживяло сериозни травми като автомобилна катастрофа, домашно насилие или друго опасно събитие.

Когато детето осъзнае, че не може да разчита на възрастните, започва да контролира всичко само. Майката и бащата се превръщат в недостатъчно надеждни и умни в очите му, което го кара да избере пътя на самостоятелността. Но тази "независимост" всъщност е защитен механизъм, който има висока цена. Детето се опитва да доминира и да наложи собствените си правила, за да се почувства сигурно, но това често води до още повече изолация и тревожност.

За да се възстанови доверието, е важно да се даде на малчугана нужната подкрепа, която му липсва. Това може да стане чрез различни терапевтични методи, както и чрез разговори с възрастните, които трябва да осъзнаят своята роля и да поемат отговорността си. Големите трябва да се върнат към това да бъдат авторитети, да защитават и ръководят по-малките, докато те постепенно се научат, че е безопасно да се доверят на другите и да не поемат всичко върху себе си.

СНИМКИ: Image by freepik

Image by wal_172619 from Pixabay

Image by Brigitte Werner from Pixabay