До каква възраст е подходящо детето да спи в едно легло с родителите си? Кога настъпва моментът за създаване на самостоятелност и отделяне, и има ли години, след които съвместното спане може да се смята за неприемливо?
Много специалисти са на мнение, че в най-ранната възраст спането с родителите е полезно и успокояващо за детето, тъй като му създава чувство за сигурност и близост.
Все пак, с времето и родителите, и детето започват да имат нужда от лично пространство. Нерядко обаче децата свикват със съвместното спане и идват при мама и татко всяка нощ, което може да усложни преминаването към самостоятелност.
Според детския психолог д-р Елизабет Матейра, разделянето на детето от леглото на възрастните е добре да започне в предучилищна възраст, а 11 години е крайният срок. „Семейства, които имат този навик, могат да започнат да насърчават самостоятелното спане около 5-7-годишна възраст, когато малчуганите са по-склонни да възприемат нови модели, но и преди да навлязат в пред-пубертетната възраст. След 10-11 години вече е твърде късно да се отлага," казва тя. Според д-р Матейра, колкото по-дълго продължава съвместното спане, толкова по-трудно може да бъде за детето да приеме отделянето.
Родителите могат да улеснят процеса на отделяне чрез насърчаване на самостоятелното заспиване с помощта на вечерни ритуали, като четене на приказка или оставяне на нощна лампа. Този подход осигурява плавен преход, който помага на детето да възприеме идеята за собствено пространство.
Д-р Матейра обяснява, че около 10-11 години започват видими промени в емоционалната и физическа зрелост на детето, които изискват самостоятелност. Продължителното съвместно спане може да попречи на този процес, тъй като то все повече се нуждае от пространство, за да изгради лична идентичност и независимост. Според специалистката, след 11-годишна възраст отделянето е критично, тъй като така подрастващото започва да развива по-силна самостоятелност и устойчивост.
Дългото съвместно спане може да създаде емоционална зависимост както у детето, така и у родителя, като често това е взаимен процес. Проучвания показват, че се наблюдава особено често при деца на разделени родители, макар че не е изключение и в други семейства. Децата, които не успяват да развият самостоятелност в по-ранна възраст, често изпитват тревожност в социални ситуации и им е по-трудно да се разделят с родителите си. За изграждането на независимост и психическа устойчивост е важно отделянето да се случи навреме.
Въпреки че всяко семейство е различно и има свои разбирания и традиции, експертите препоръчват насърчаването на самостоятелно спане преди 11-годишна възраст. Дори родителите да са свикнали със съвместното спане, преходът към самостоятелно легло преди началото на пред-пубертета позволява на малчугана да развие собствена идентичност и самостоятелност по плавен и естествен начин.
СНИМКИ: Image by emrah özaras from Pixabay
Image by Daniela Dimitrova from Pixabay
Коментари (0)
Вашият коментар