Поверията, свързани с празника Св. Мина

На 11 ноември Православната църква почита паметта на свети великомъченик Мина, когото вярващите почитат като закрилник и чудотворец.

Известен с помощта си към жените, децата и семействата, свети Мина е светецът, към когото мнозина се обръщат с молитви за здраве и благополучие в дома.

Вярва се също, че той помага на хората да възстановят стари приятелства или да намерят загубени вещи, като насочва вниманието им към ценността на взаимоотношенията над материалните придобивки.

Според народната традиция, с този ден започват така наречените "вълчи празници" – период от най-дългите нощи в годината, от Архангеловден до Коледни заговезни. Легендата гласи, че свети Мина е покровител и повелител на вълците, а затова и този период носи наименованието си. Народът смятал, че в нощите от 11 до 21 ноември се крият сериозни опасности за здравето, а тези дни били наричани „мратински".

В миналото, в някои райони на България хората често кръщавали децата си на вълка, като ги наричали Вълчо, Вълкан, Вълко, Вълкана, вярвайки, че това ще им донесе здраве и сила. Образът на вълка в тези места се възприемал като символ на късмет и закрила.

На този ден имен ден празнуват хора с имената Мина, Виктор, Виктория, Минчо, Минка и други подобни. Съществува вярване, че след празника на свети Мина хората спирали да излизат вечер и избягвали срещи след залез, за да не предизвикат лошите сили. До 11 ноември се стремели да приключат с ремонтите по домовете, укрепвайки огради и покриви, за да не оставят дупки, през които според поверията можели да преминат зли сили. И до днес някои хора приемат този празник като краен срок за приключване на ремонтите преди настъпването на зимата.

Друго народно поверие гласи, че ако при излизане от дома си видите човек с пълни торби, това е знак за материално благополучие, но ако срещнете някого с празни ръце, това може да е предзнаменование за предстоящи трудности. Ако на този ден случайно забележите дупка на дрехата си, това се приема за символ на възможна загуба.