Разстройството с дефицит на внимание и хиперактивност (ХАДВ) е едно от най-често срещаните неврологично-поведенчески нарушения при деца.
То се характеризира с три основни симптома: трудности с концентрацията, импулсивност и повишена активност.
Това не е болест в традиционния смисъл, а комплекс от прояви, свързани с начина, по който функционира мозъкът на засегнатите.
Децата с това състояние често се борят с предизвикателства в училище – от нежелание за учене до неспособност за съсредоточаване върху дадена задача. В разговори те бързо сменят темите или показват трудност при следване на логическа нишка. Според изследвания, около 30% от учениците проявяват някои симптоми на ХАДВ, но диагностицирани случаи се срещат при 3–7% от тях. Това означава, че почти във всеки клас има поне две деца, които се борят с този проблем.
При децата в начална училищна възраст ХАДВ често се изразява в хиперактивност, докато в тийнейджърските години тя постепенно отстъпва място на други трудности, като импулсивност, проблеми с връстниците или семейните отношения. Ако състоянието не бъде адресирано, то може да се пренесе в зрелостта, където влияе негативно върху кариерата, взаимоотношенията и самочувствието.
Точният произход на ХАДВ остава неясен, но се знае, че генетиката играе важна роля. Изследвания показват, че 80% от еднояйчните близнаци и около 20% от двуяйчните близнаци имат сходни симптоми. Други рискови фактори включват:
По време на бременността: употреба на алкохол, цигари и други токсини.
Околна среда: експозиция на пестициди или други вредни вещества.
Медицински състояния: астма, диабет и сърдечни заболявания.
Преждевременно раждане: децата, родени преди термин, са с повишен риск от ХАДВ.
Семейната среда също играе роля – конфликти, липса на емоционална подкрепа или нестабилност могат да утежнят проявите на разстройството.
Диагностика и лечение
Диагнозата ХАДВ се поставя от специалисти и изисква наблюдение на симптомите в продължение на поне шест месеца. Важно е да се изключат други възможни състояния, като разстройства на настроението, тикове или затруднения в ученето.
Лечението обикновено включва:
Психотерапия: когнитивно-поведенческа терапия за изграждане на самоконтрол и организация.
Семейни сесии: за справяне с конфликти и подобряване на семейната динамика.
Логопедични занимания: насочени към подобряване на вниманието и паметта.
Физическа активност: кратки упражнения (20–30 минути дневно) имат доказан положителен ефект.
Хранителни добавки: Омега-3, магнезий и цинк подпомагат мозъчната функция.
ХАДВ не е резултат от лошо възпитание или грешка на родителите. То е състояние, което изисква внимание, разбиране и подкрепа. С правилна терапия и подход малчуганите с ХАДВ могат да развият своя потенциал и да водят пълноценен живот.
СНИМКИ: Image by freepik
Image by congerdesign from Pixabay
Image by Marjon Besteman from Pixabay
Коментари (0)
Вашият коментар