На 4 декември в България се чества денят на св. Великомъченица Варвара, почитана като закрилница на децата от различни заболявания, особено от едра шарка.
Според преданията, Варвара е живяла в Илиопол по времето на император Максимилиан и още млада се увлякла по християнското учение. Заради отказа си да се отрече от вярата, тя претърпяла мъчения и била екзекутирана заедно със сподвижничката си Юлиана.
Гробът ѝ става място за поклонение, а мощите ѝ днес се намират в Киев, с малка частица, съхранявана в софийския храм "Св. Преображение" в квартал "Лозенец".
Името Варвара, което идва от гръцки и означава „чужденка" или „варварка", е свързано с редица народни вярвания и обичаи. В традиционната българска култура св. Варвара и сестра ѝ Сава (чествана на следващия ден) се смятат за помощници на св. Никола. Народното поверие гласи: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости гощава".
Празникът включва множество обредни практики, насочени към предпазване от болести и осигуряване на здраве и плодородие. Жените приготвят обредни ястия като варено зърно и медени питки, които се раздават на съседи и гости за „омилостивяване" на болестите. В някои региони оставят храна през нощта „за баба Шарка" – митична фигура, свързвана с шарката.
В различните части на България празникът се отбелязва с уникални обичаи:
В Западна България деца палят огньове, варят леща и раздават храна за здраве.
В Южна България се извършват ритуали за плодородие, като се кади обреден хляб или се хранят домашните птици в кръг.
В някои райони празникът се свързва с традицията на полязването – първият гост в дома предвещава каква ще бъде годината.
Честит празник на всички именици!
СНИМКИ: Image by freepik
Image by Manfred Richter from Pixabay
Коментари (0)
Вашият коментар