Родителските думи имат изключителна сила. Те вдъхновяват, насърчават и изграждат самочувствието на децата.
Но също така могат да нараняват, да рушат увереността и да се превърнат в бариери, които преследват цял живот.
Често, без да осъзнават, възрастните използват изрази, които формират в детето негативни убеждения за света и за възможностите, които има. Думите, казани в ранна възраст, оставят дълбок отпечатък и има риск да повлияят на личността, амбициите и емоционалното здраве на бъдещия възрастен.
Когато майките и бащите използват фрази като: „Нищо не можеш да направиш както трябва" или „За нищо не те бива", детето започва да вярва, че наистина не е способно да се справя. Дори да има талант или потенциал, несъзнателно ще ограничава себе си, страхувайки се от провал. Това води до ниско самочувствие, отказ да опитва нови неща и постоянно чувство за неадекватност. Подобни думи се превръщат в основа на вътрешния глас, който човек чува цял живот – и ако този глас му казва, че не е достатъчно добър, вероятно никога няма да се осмели да преследва мечтите си.
Други изрази, които могат да имат дългосрочни последици, са: „Спри да плачеш, няма за какво да се тревожиш" или „Големите деца не се страхуват". Макар че тези думи често са казани с намерението да успокоят, всъщност учат детето да потиска емоциите си. Така се създава модел, в който то не може да изразява свободно чувствата си, защото се страхува, че ще бъде отхвърлено или осмяно. Това постепенно ще доведе до проблеми със самооценката и до трудности в изграждането на здравословни взаимоотношения в живота.
Още по-опасни са сравненията, които родителите често правят, без да осъзнават какъв ефект имат. Фрази като „Виж как се справя сестра ти, а ти защо не можеш?" или „Съседското дете е по-добро в училище" създават усещане за недостатъчност и завист. Малчуганът започва да се съизмерва не със собствените си възможности, а с другите, което води до несигурност и липса на удовлетворение от личните постижения. В зряла възраст това може да се прояви като постоянен стремеж към перфекционизъм или пък пълна липса на мотивация, защото човекът вече вярва, че „няма смисъл да опитва, щом никога няма да е достатъчно добър".
„Не ме засрамвай пред хората" е още една фраза, която възрастните използват, когато детето проявява естественото си любопитство или ентусиазъм. Казано в неподходящ момент, това послание го учи да свързва поведението си с общественото мнение, вместо със собствените си желания и ценности. Впоследствие това може да доведе до прекомерен страх от грешки, потискане на личното мнение и невъзможност да се отстоява в социални и професионални ситуации.
Огромно влияние имат и фрази, които възпрепятстват независимостта и самостоятелното мислене. „Остави, аз ще го направя вместо теб" или „Не се занимавай с това, ще се провалиш" създават усещането, че детето не е способно да взема собствени решения или да се справя с предизвикателства. Тези думи го лишават от възможността да развие самостоятелност и увереност в собствените си способности. В резултат, като възрастен, този човек може да се страхува да поема рискове или да избягва отговорност, защото вярва, че без чужда помощ не може да успее.
Едни от най-разрушителните родителски думи са тези, които поставят условия на любовта. Фрази като: „Ако не слушаш, няма да те обичам" или „Ще си добро дете, само ако правиш това, което ти казвам" внушават, че любовта е нещо, което трябва да се заслужи. Това може да доведе до силен страх от отхвърляне и до изграждане на нездравословни отношения, в които детето, а по-късно и възрастният, винаги се старае да угажда на другите, за да получи тяхното одобрение.
Думите имат силата да моделират бъдещето на едно дете. Казаното в ранна възраст, остава с него за цял живот – като вътрешен глас, който или му дава увереност, или го ограничава. Родителите избират дали да изградят личност, която вярва в себе си, или такава, която постоянно се съмнява. Вместо да използват разрушителни изрази, могат да заменят думите си с по-подкрепящи и мотивиращи. Вместо „За нищо не те бива", да кажат „Опитай пак, ще се справиш". Вместо „Не ме засрамвай", да окуражат детето да изразява себе си. Вместо да поставят условия на любовта, да покажат, че обичта към него е безусловна.
СНИМКИ: Image by bristekjegor on Freepik
Image by Jill Wellington from Pixabay
Коментари (0)
Вашият коментар