Възпитанието е огледало, в което се отразяват нашите собствени действия, думи и ценности. Често не осъзнаваме, че малките наблюдатели около нас попиват всичко, което правим и казваме, оформяйки своя характер и поведение по наш образец.
В следващата притча ще видите как нашите постъпки се отразяват директно върху малчуганите и как те с времето стават наше отражение.
В едно далечно селце живеел мъдър старец, който изработвал огледала. Те не били обикновени – в тях човек не виждал само отражението си, а и това, което носи в душата си.
Един ден при стареца дошла разтревожена жена с малко момче.
— Учителю, синът ми е груб и непокорен. Не чува думите ми, не уважава никого. Където и да отидем, хората го отбягват. Как да го науча да бъде добър?
Старецът се усмихнал и подал на момчето едно от своите огледала.
— Погледни се – казал той.
Момчето се загледало, но бързо намръщило лице.
— Това огледало е грозно! – извикало то. – Защо съм толкова намусен?
Старецът се обърнал към майката и й подал друго огледало.
— А сега ти се погледни.
Жената взела огледалото и ахнала – отражението ѝ било строго, уморено, тревожно.
— Виждаш ли? – рекъл старецът. – Дете не се учи от думите, а от това, което вижда. Какво огледало си му била досега?
Жената навела глава. Тя често се карала, гневяла се, тъгувала за миналото и се тревожела за бъдещето.
— Ако искаш детето ти да бъде добро, бъди добра. Ако искаш да бъде щастливо, покажи му щастието в себе си. Родителите са първите огледала на децата си. Ако отражението е мрачно, не се чуди защо детето не свети.
Жената се замислила. Тя прегърнала сина си, а в очите й за първи път от дълго време проблеснала топлина.
СНИМКИ: Image by freepik
Image by Rachelle Christensen from Pixabay
Коментари (0)
Вашият коментар