Връзката между баба и внуче често се възприема като топла, изпълнена с любов и подкрепа. Но какво се случва, когато тази връзка е водена не от грижа, а от собствени желания за контрол, признание и възхищение?
Нарцистичната баба може да нанесе дълбоки, но фини рани върху психиката на детето, като влияе на самочувствието му, изграждането на идентичност и способността му да формира здрави взаимоотношения.
Тя рядко изглежда заплашителна на повърхността. Напротив, може да бъде очарователна, грижовна и всеотдайна, поне докато малчуганът отговаря на очакванията. Нейната привързаност обаче често е обусловена – тя гл обича, докато получава емоционална изгода. Това може да се прояви чрез прекомерно хвалене, когато детето постига нещо, което я кара да изглежда добре в очите на другите, или чрез безразличие, когато то не изпълнява ролята, която е отредено.
Този тип поведение води до объркване у детето. То се научава, че трябва да се доказва, за да заслужи внимание, а обичта не е безусловна, а нещо, което трябва да бъде спечелено. В дългосрочен план това създава несигурност и страх от отхвърляне.
Често нарцистичната баба не просто се намесва в отношенията между родителите и детето, а открито подкопава техния авторитет. Тя поставя под въпрос решенията им пред детето, критикува и представя себе си като единствения човек, който наистина разбира и обича внучето.
Когато едно дете расте с противоречиви послания – мама и татко му поставят граници, а бабата ги обезсмисля – то започва да губи доверие в родителската фигура. Освен това, бабата често използва емоционални манипулации, за да привлече отрочето на своя страна, представяйки се като жертва, когато нейните желания не са изпълнени. Това създава напрежение в семейството и обикновено води до конфликт между родителите и детето, което несъзнателно застава на страната на манипулативната баба.
Друга характерна черта е стремежът към контрол. Тя може да настоява, че знае кое е най-доброто за внучето, независимо от мнението на родителите или самото него. Това включва налагане на определени интереси, дрехи, приятели, дори емоции, които са „приемливи".
Този модел на поведение води до създаването на възрастен, който изпитва трудности да взема самостоятелни решения и често търси външно одобрение. Той може да се чувства изгубен, когато няма кой да му казва какво да прави, защото през детството му независимостта е била потискана.
Една от най-опасните тактики, които нарцистичната баба използва, е прикритата критика. Тя рядко отправя директни обиди, но използва „загрижени" коментари, които изглеждат невинни на пръв поглед, но всъщност разяждат самочувствието на детето.
Например, тя може да каже: „Толкова си умен, но защо не си по-уверен?", „Много си красива, ако само малко отслабнеш..." или „Не знам защо родителите ти правят така, аз щях да те науча по-добре".
Тези думи създават чувство на несигурност и съмнение в собствените способности. Детето започва да вярва, че никога не е достатъчно добро, че винаги трябва да се променя, за да бъде прието. Възрастните, които са израснали с такива съмнения, изпитват тревожност, ниско самочувствие и страх от провал.
Ако в семейството има повече от едно дете, нарцистичната баба може умишлено да създава напрежение между тях. Вероятно е да има „любимец", когото възхвалява, докато другото внуче е постоянно критикувано или игнорирано.
Това не само наранява детето, което е пренебрегвано, но и поставя фаворизираното в трудно положение – то може да се чувства виновно, но и зависимо от одобрението на бабата. По този начин между братята и сестрите се създава съперничество и емоционална дистанция, която продължава и в зрелите им години.
Най-важното за родителите е да разпознават тези модели на поведение и да установят ясни граници. Това не означава непременно скъсване на връзката, но детето трябва да бъде защитено от манипулативното влияние. Родителите трябва да изградят у малчугана усещане за безусловна любов, за да не търси одобрение от токсичната баба.
Освен това е важно да се насърчава емоционалната му независимост – да се научи да разпознава манипулацията и да отстоява своите нужди и желания. Ако детето вече е повлияно от такъв тип връзка, терапията може да помогне за преодоляване на вредните последствия.
Нарцистичната баба може да изглежда като обикновена, дори любяща фигура, но нейното влияние върху внучето може да остави дълбоки белези. Разпознаването на проблема и защитата на мъника от подобна връзка са ключови за неговото здравословно развитие и изграждането на силна личност, способна да се чувства уверена и обичана – не заради чуждите очаквания, а заради това, което е.
СНИМКИ: Freepik
Image by Frank Rietsch from Pixabay
Image by Wolfgang Eckert from Pixabay
Коментари (0)
Вашият коментар