Днес пеавославните християни честват един от най-пъстроцветните и обичани празници – Цветница. Денят напомня за тържественото влизане на Исус Христос в Йерусалим, когато бил посрещнат с маслинови и лаврови клонки – символ на почит и надежда.
Цветница винаги се отбелязва в неделята, предхождаща Великден, и е общ празник за православни, католици и протестанти. Нарича се още Връбница, Палмова неделя или Цветна неделя. През тази година празничните дати за Източната и Западната църква съвпадат – 13 април е Цветница, а Великден ще бъде на 20 април.
Официалното наименование на празника е Вход Господен в Йерусалим. Библейското предание разказва как, след като възкресил Лазар, Исус се отправил към Йерусалим. Там го посрещнали възторжено с постлани дрехи и клонки, докато той яздел смирено магаре – знак за мир и духовна власт. След влизането си в града, Христос отишъл в храма и изцерил много страдащи.
У нас палмовите клонки се заменят с върбови, които се освещават в храма и се раздават на вярващите с молитва за здраве и благополучие. Те се носят у дома, украсяват се входните врати, а от осветената върба се сплитат венци, които също символизират защита и жизненост. По стар народен обичай, някои слагат венче от върба и на главата си – с вяра, че това ще им донесе здраве.
Вярванията свързани с времето на Цветница също са любопитни – ако денят е топъл и слънчев, се очаква плодородна година. Силен вятър подсказва за хладно лято, а студът вещае богата реколта от зърно.
Цветница попада в разгара на Великденските пости, но по традиция на този ден се разрешава риба на трапезата – знак за празничността на деня.
Това е и денят, в който най-много българи празнуват имен ден – близо 340 хиляди души според данни на НСИ. Имен ден отбелязват всички, носещи имена на цветя, растения и дървета – символи на пролетта, обновлението и живота.
СНИМКИ: Image by Couleur from Pixabay
Image by Albrecht Fietz from Pixabay
Коментари (0)
Вашият коментар