Напишете дума/думи за търсене

Жените с депресия имат около 30% по-нисък шанс за зачеване

Дали депресията може да бъде причина за безплодие? Според медицинската статистика няма категорични доказателства, че състоянието директно причинява невъзможност за зачеване. Но множество проучвания в областта показват, че психичното здраве и репродуктивната способност са тясно свързани.

Когато човек страда от депресия, шансовете за успешно забременяване могат да намалеят. Това вероятно се дължи на хормонални дисбаланси, които съпътстват както депресивните разстройства, така и репродуктивните проблеми.

Американски учени са установили, че жените, които страдат от депресия, имат с около 30% по-нисък шанс за успех при ин витро процедури. Причините се коренят не само в психиката, но и във физиологичните промени, които депресията причинява – от нарушения в хормоналния баланс до промени в начина на живот, който става по-неподходящ за зачеване.

Много жени изпитват постоянна умора, липса на енергия, тревожност и дълбоко чувство на безнадеждност. Те могат да загубят интерес към ежедневните си дейности и да се затворят в себе си. Промените в апетита, проблемите със съня, както и тежки мисли, свързани със самочувствието и бъдещето, обикновено съпътстват това състояние. Всички тези фактори правят опитите за зачеване още по-сложни.

Начинът на живот играе съществена роля. Депресията често води до навици, които оказват негативно влияние върху репродуктивната система – например нередовно и бедно хранене, липса на движение, злоупотреба с кофеин или алкохол. Италиански учени дори са доказали, че приемът на по-високи дози кофеин намалява активността на ресничките във фалопиевите тръби, които имат ключова роля за придвижването на яйцеклетката до матката.

Въпреки че депресията не е пряка причина за безплодие, обратното е напълно възможно. Трудностите при зачеване могат да отключат депресия или да влошат вече съществуващо състояние. Неуспешните опити, разочарованията и загубите често предизвикват чувство на срам и изолация. Още по-натоварващо е, когато близки или обществото оказват натиск върху жената, като я подсещат, че „времето тече" или я питат кога ще има деца. Репродуктивните лечения от своя страна са изтощителни – както физически, така и емоционално. Хормоналните терапии влияят на настроението, а високите разходи за процедурите могат да причинят допълнителен стрес.

Когато се стигне до успешна бременност, предизвикателствата не изчезват. Въпреки очакванията, че това е най-щастливият период в живота на жената, много бъдещи майки се сблъскват с тревожни състояния. Липсата на подкрепа, нежеланата или изненадваща бременност, трудности във връзката или вече съществуваща психична уязвимост увеличавст риска от депресия. Понякога жената просто не успява да изпитва радост, чувства се претоварена или несигурна в себе си. Това може да попречи да се грижи добре за здравето си – да се храни правилно, да почива, да следи препоръките на лекарите.

Депресията по време на деветте месеца не е просто емоционален дискомфорт – тя възпрепятства и връзката между майката и бебето. Ако жената изпитва противоречиви чувства към детето, липсва усещане за връзка или се чувства прекалено тревожна и изолирана, се стига до проблеми в ранната комуникация и грижа. А това от своя страна може да повлияе на развитието на бебето.

Учени от Колумбийския университет изследват въздействието на пандемията от COVID-19 върху децата, родени в този период, и установяват, че дори когато няма пряк контакт с вируса, стресът и депресията на майките се отразяват негативно върху развитието на децата.

Има и друга тревожна страна – депресията повишава риска от злоупотреба с вещества и от самонараняване. Особено по време на бременността това може да бъде изключително опасно. Проучвания показват, че мъжките ембриони са особено уязвими в ранните седмици, ако майката е подложена на силен емоционален стрес.

След раждането проблемите не изчезват автоматично. Ако състоянието не бъде диагностицирано и лекувано навреме, може да се превърне в следродилна депресия, която затруднява адаптацията към новата роля и способността на майката да се грижи пълноценно за детето си.

Важно е дамите да знаят, че не трябва да премълчават или подценяват своите усещания. Търсенето на помощ не е признак на слабост – а на грижа. Първата стъпка към едно здраво и стабилно майчинство започва с вътрешната стабилност на самата жена.

СНИМКИ: Freepik

  • Ключови думи:
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ