Одобрени са за Европейския съюз, трябва да има достъп и за българските пациенти
- Доц. Казанджиева, атопичният дерматит е социалнозначимо заболяване в страните от ЕС, но не и у нас. Защо трябва да бъде признат и в България?
- Първо, защото е с огромна честота в целия свят, особено в детската възраст. В миналото заболяването се откриваше при 1/5 от децата, но вече говорим за 1/4 – 25%. Делът при възрастните е по-малък, защото част от децата „израстват“ атопичния дерматит в пубертета. От възрастните пациенти са засегнати между 5 и 10% , като в индустриализираните страни този процент е по-висок. Заболяването има генетична основа.
Като вземем предвид и това как се чувстват пациентите, колко големи са измененията по кожата, колко тежък е сърбежът, който ги съпровожда, честото съчетание на атопичния дерматит с другите заболявания в тази група: бронхиална астма, сенна хрема, алергичен конюнктивит, се вижда, че тези хора страдат сериозно. Това води до намалена работоспособност, отсъствие от работа, ограничения в социалния живот и други. Става дума за процес, който засяга самия пациент, живота на семейството, обществото. Високото ниво на заболеваемост, засягането на много хора в активна възраст, нуждата от специализирана дерматологична помощ за комплексно лечение на пациентите, социалните, икономическите и психологически щети – всички тези фактори безспорно определят атопичния дерматит като
социалнозначимо заболяване.
- Как се лекуват българските пациенти с атопичен дерматит?
- Стандартният начин е с много емолиенти като базисна терапия с добавяне на кортикостероиди при по-леките форми и калциневринови инхибитори. При много тежките форми се включва и фототерапия, системно лечение основно с кортикостероиди, но и с други имуномодулатори. Използват се и нискодозирани цитокини, както и по-различна терапия като високопланинското климатолечение – заслуга на българската дерматологична школа.
За съжаление нямаме достъп до новите лечебни стратегии, които Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) вече одобри за употреба в страните от ЕС – биологични медикаменти и JAK-инхибитори. Одобрени са 3 лекарства, които се надявам да дойдат по-скоро и в България. Те са продукт на високи технологии и пациентите
могат да си ги позволят само ако ги плаща здравната каса.
- Какво е действието на иновативните терапии и към кои пациенти са насочени?
- Става дума за малка група пациенти – средно тежките и много тежките форми на атопичен дерматит при възрастни.
Подробната информация около лечението на COVID-19 помогна на всеки да разбере, че в организма ни има малки възпалителни компоненти, наречени цитокини, оттам и опасното състояние на цитокинова буря при COVID-19. Чрез новите терапии се блокират част от цитокините, определени протеини и ензимни процеси – точно тези, които участват във възпалителния процес при атопичния дерматит. Тези средства са познати от лечението на други заболявания – ревматоиден артрит, някои чревни заболявания, а в дерматологията се използват при псориазис, пемфигус, гноен хидраденит.
Вече имаме опит с този тип лекарства при споменатите заболявания и той е много добър. Атопичният дерматит също
може да бъде контролиран
чрез тези средства, но подчертавам, че това не е терапия за всеки пациент, а само за тежките форми при възрастни, при които рязко се нарушава качеството на живот.
- Какви стъпки предприема Българското дерматологично дружество за осигуряване на достъпа на пациентите до иновативните терапии?
- Пишем писма до институциите, от които зависи този въпрос – Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването, правим информационни кампании. На 14 септември отбелязахме Световния ден на атопичния дерматит, информираме чрез медиите, пишем научни статии. Истината е, че дружеството винаги е на първа линия в борбата за достъп на нашите пациенти до най-съвременните средства за лечение.
Всички знаем обаче, че проблемът е на самата здравна система и в липсата на достатъчно финансиране. Да, но пациентите с тежки форми на атопичен дерматит не могат да чакат, те трябва да имат достъп до иновативните терапии, за
да не излиза, че сме европейци, но не съвсем.
На практика ние сме длъжни да осигурим достъпа, след като ЕМА е одобрила тези лекарства за всички страни в ЕС. Определено има диалог с институциите, просто ситуацията е сложна в момента и вероятно затова е толкова трудно с лекарствената политика.