За всяка жена, която има прекрасна сестра

Понякога не мога да си спомня времето в живота ми, преди да се появиш ти. Досещам се само, че тогава много ми се искаше да съм единствено дете.

Колко глупаво е било да смятам, че е чудесно да не делиш нищо с никого. Но изобщо не съм предполагала, че животът ми нямаше да е толкова вълнуващ без теб. Научих се да споделям всичко с теб - стая, дрехи, приятели. Разказвахме си истории, тайни, мечти. Винаги си имала моя гръб, както и аз твоя.

Понякога се питам - какво ли щеше да е, ако те нямаше? Какъв щеше да е животът ми? С кого щях да споделям страховете си и кого щях да изслушвам? Кой щеше да ме успокоява в критичните ми моменти? Да, понякога ме ядосваш. Много ме ядосваш. Но толкова те обичам и дори не мога да си помисля да те съдя за това. Минава ми бързо, защото си ти.

Сигурна съм, че е изтощително да си моя сестра. Аз съм труден човек. Но, въпреки това, ти приемаш всичките ми грешки. И винаги ми напомняш добрите ми страни, даже и да не съм изобщо за обичане в този момент.

Ти си моята сестра, моя най-добра приятелка, мотиватор. Нямаш дори бегла представа колко много те ценя.

Благодаря ти за късните ни чатове и за детските спомени. Ще ги нося в сърцето си завинаги, като най-големия подарък от живота. Благодаря ти, че ми помагаш да вярвам в себе си. Че споделяш своето време и любов с мен. Благодаря ти, че си част от моя живот.

Но най-много благодаря на Бог, че ми е дал сестра. Че ми е дал една скала в нежна обвивка, която винаги да е моя опора в живота. Всеки ден. Да имаш сестра е благословия.