Чудо! След 10 г. най-после имам деца!

Щастието идва на празника на свети Мина

Борбената Емилия не изоставя мечтата си да има своя рожба и след много мъки най-накрая забременява

Три дъщери инвитро след 10 години борба за свое отроче ражда Емилия Христозова. Днес борбената жена прекосява България надлъж и нашир по няколко пъти в месеца, за да помага на десетки други семейства да сбъднат мечтата си за детенце. Или както тя самата казва: "Предавам на другите обичта и доброто, което получих от Ангелите, пресекли пътищата ми!".

Това е история за неугасващата надежда, неумолимата борба и сбъднатите мечти. Това е трънливият път с щастлив край за Емилия Христозова.

Битката на Емилия за свое детенце започва още в началото на века. През 2011 г., след 10 години борба, на бял свят с помощта на репродуктивната медицина и д-р Георги Стаменов в семейството на Ема и Андрей се появява Мария - дългоочаквана, изплакана и измолена рожба на тяхната любов. Три години по-късно, отново с помощта на д-р Стаменов, се раждат и близначките Никол и Андреа.

Всичко започва в заведение срещу плажа в Банкя, където Ема работи. Тогава се появил Андрей, който е командировка там. С негови колеги пият кафе сутрин и следобед.

"Сигурно му бях направила впечатление - може би с усмивката и чувството си за хумор. В продължение на няколко месеца ме канеше на кафе. В крайна сметка се влюбих безумно в него, преди да сме излизали на среща. След първата ни среща знаех, че не искам да живея без него. В неговите прегръдки беше уютно. Ухаеше на сигурност. На третата среща отидохме у тях, уж на гости, и повече не си тръгнах. А три месеца по-късно взехме решението да се оженим. Най-накрая имах мое си семейство и надежда за по-щастливо и безгрижно утре", споделя в откровен разговор Христозова.

От първата среща с Андрей Ема знае, че иска той да е баща на децата й. Започнали опити за бебе от първия ден.

"Всяка нощ си представях как му съобщавам новината, че ще стане татко. И всеки месец бях много отчаяна след отрицателните тестове. Ходех от кабинет в кабинет и навсякъде ми казваха, че няма проблем и съм много млада", спомня си Ема.

Една вечер през 2007 г. жената гледа по телевизията предаване, в което гост е д-р Георги Стаменов. Там историите си за своето очакване разказват две жени, на които той помогнал. Още тогава тайно в себе си Емилия решава, че ако един ден има нужда от помощ, Георги Стаменов ще бъде единственият лекар, който би могъл да й помогне да има дете.

"Затворих се в себе си. Плачех почти непрекъснато. Копнежът ми за дете беше толкова отчаян, че когато излизах на разходка или пазар, търсех с очи дали някъде няма изхвърлено бебе. Точно тогава беше период, в който имаше много такива случаи на намерени бебета до кошове за смет и под моста на Марица. Така минаха няколко години. Без диагноза и без видима причина дете не идваше. Последваха няколко операции и опити в различни клиники, в които не се случваше нищо", разказва Еми.

В края на 2008 г., след поредното скъпоструващо разочарование от лекар в областта на репродуктивната медицина, в крайно отчаяние и с последна надежда жената търси връзка с фондация "Искам бебе".

"Срещах няколко момичета със съдби като моята. Те избърсаха сълзите от очите ми, подадоха ми приятелска ръка, вдигнаха ме и изтупаха прахта, стаявана в душата ми. И тогава всъщност събрах смелостта да отида директно в клиниката, където д-р Стаменов работеше. След 10 часа чакане той ме прие в кабинета си за преглед. На тази първа среща ми каза: "Спокойно, момиче, обещавам ти да имаш деца". Всъщност към днешна дата вече мога твърдо да кажа, че пътят към децата ми ме научи на търпение и смирение. И ми доказа, че децата идват при нас точно тогава, когато сме готови за тях", споделя още щастливата майка.

Така идва заветният 11 ноември 2011 г. Навръх празника на свети Мина Андрей събудил Емилия сутринта и почти насила я накарал да си направи тест.

"Първо се появи една яркочервена черта, а няколко секунди след нея - още една. Емоцията беше много силна. Започнах да плача. Но този път от щастие! Цялата треперех. След това не помня много освен това, че Андрей беше категоричен - ще почиваш! Ейй, голямо лежане беше - спомням си с усмивка днес", връща лентата назад Еми.

За никого от близките и приятелите на Ема не е тайна през какво преминават с нейната половинка Андрей, за да сбъднат копнежа си за рожбичка.

"Когато ние тръгнахме по клиники, все още нямаше подкрепа за семейства с репродуктивни проблеми. За това дори не се говореше. Имах чувството, че съм единствената жена на света с такава битка. Бях толкова сама и нещастна. А усещането за безнадеждност ме влачеше към пропастта", казва Христозова.

Голяма част от заплатите и на двамата отиват за скъпоструващи изследвания и процедури. Ходят от кабинет в кабинет и от един при друг лекар.

"В един момент се оказахме и с три големи кредита, които поглъщаха голяма част от заплатите ни. Хубавото тук е, че все пак не бяхме минали всичко това напразно и аз бях в очакване на своята първа рожба Мария! Бременността ми съвпадна с друг труден етап в живота ни. Съпругът ми остана без работа. Нямахме възможност да изплащаме кредитите и те станаха изискуеми. Наложи се да ги рефинансираме и започнахме да ги изплащаме все едно отначало. В очакване на нашата първородна дъщеря всичко това беше поносимо и ни даваше сила", разкрива още от трудностите по пътя смелата жена.

Раждането на децата се оказва преломен момент от живота на Емилия. "Бог беше чул молитвите ми и изпълни с живот ръцете и сърцето ми. Тогава сякаш се рестартирах и имах нужда от ново начало след майчинството", споделя тя.

И това се случва. Вече 13 години Емилия Христозова е координатор за Пловдив на "Искам бебе", такава е и в Донорската програма на фондацията за Централна и Южна България. И отправя послание към всички жени, тръгващи по нейния път.

"Иска ми се силно да извикам - хора, вярвайте! Чудото ще се случи! И ако имате нужда от подкрепа, търсете помощ, не се притеснявайте! Не се затваряйте в себе си! Има толкова хора, които могат да ви помогнат."

Днес Емилия успява да балансира времето и грижата и за четирите си деца, както обича да се изразява тя - трите й дъщери и каузата на "Искам бебе".

Помага за донорството на яйцеклетки

В началото Емилия има огромно желание да стане донор на яйцеклетки. Чувства се в отлична форма и възприема майчинството с една дума - себераздаване.

"Не можех да си представя, че ще остана безучастна, защото знам колко бездетни жени молят Бог всяка нощ за помощ - някоя непозната да дари частица от себе си, за да се случи детето. Спомням си колко щастлива се чувствах при мисълта, че бих могла да стана причина някой друг да усети силата на майчината любов. За съжаление обаче се оказа, че по медицински причини не мога да стана донор. Много плаках. Но така е било писано", споделя тя.

Не след дълго, след следващ опит инвитро, жената разбира, че е бременна за втори път - този път с близначки.

"В момента, когато видяхме и чухме две тупкащи сърчица, си обещах едно - като поотраснат децата, ще вложа цялата си сила и енергия, за да мога да помагам на жените, които имат нужда от донорска яйцеклетка. Така днес, 5 години по-късно, съм активен доброволец за каузата донорство.