„Няма да говориш с непознати!”

„Няма да говориш с непознати”, „Ако някой, който не познаваш, дойде при теб и ти каже нещо, веднага искам да ми съобщиш”, „Няма да приемаш подаръци от непознати”, „Няма да тръгваш никъде с непознати хора без моето позволение” – това са само част от наставленията, които получава едно дете с навършването на своите 2-3 годинки.

По това време малкият човек вече започва да се социализира, да е по-комуникативен и съвсем разбираемо – наред с това майката да се тревожи.

Няма съмнение, че изразът „няма да говориш с непознати” е малко краен, но само майчиното сърце може да разбере каква загриженост и тревога крият всъщност тези думи. Майката си мисли: „Светът е голям, опасности дебнат отвсякъде. Ами ако някой омае моето малко детенце с приказки и то тръгне с непознат? Ако онзи непознат чичко от парка отвлича деца или пък жената в магазина е терорист? Какво ще се случи тогава?”. Тези мисли са примесени с гледката на тичащото вече навсякъде дете. Докато се усетите, то вече е прекосило половината парк и се е отправило към място, по което минават коли. Докато си кажете две думи с някой познат, малчуганът е изминал максимално много крачки за норматив.

И ето в този миг започват да се взимат първите мерки по безопасност. Много често тези думи могат да прозвучат стресиращо за самия малчуган. На тази възраст той все още не умее да различава добре лошо и хубаво, опасно и безопасно. Затова когато се провежда първият разговор по безопасност вие трябва да сте наясно с всички точки, на които да наблегнете и най-вече на каква възраст е най-подходящо това да се случи. Трябва да сте отговорна, защото прекалено крайните предупреждения могат да създадат у детето страх от общуване със заобикалящите го хора като цяло.

Две и три годишните деца още не знаят какво означава "непознат". Но пък това е правилното време, в което можете да започнете да поставяте основите за безопасност, защото на тази възраст то вече е започнало да се социализира.

Как да започна разговора?

Започнете с основни съвети за безопасност – да ви държи за ръка на обществени места, за да не се загуби, да не приема подаръци без вашето знание и позволение, да не ходи никъде и с никого без мама да е позволила преди това.

Децата са готови за този разговор на възраст от около 4 г. Обяснете, че непознатият е човек, за когото то не знае нищо. Дайте му примери, като му показвате случайни непознати хора, които срещате през деня. За да не го изплашите, е хубаво да му обясните, че само затова, че не знаете нищо за един човек, не означава, че той е опасен или лош.

Да говоря ли за безопасността на тялото?

На тази възраст детето е достатъчно голямо, за да знае, че тялото принадлежи само на него, както и да разбере какво означават интимни зони и че те са лични и не могат да бъдат пипани от други хора.

„Не трябва да имаш тайни от мама.”

Да, на този етап от живота на вашето мъниче това правило е от особена важност. Детето трябва да знае, че вие заедно с таткото сте най-добрите му приятели. Вие сте хората, на които то може и трябва да споделя всичко и вие сте първите хора, които ще му помогнат във всяка една ситуация.

Особено важно е детето да знае, че трябва да говори именно за тези тайни, които го разстройват и му причиняват дискомфорт. Обяснете му, че ако чуе изречението „няма да казваш на майка си” то това е ясен сигнал, че трябва да съобщи първо на вас.

Как да съставя план за безопасност?

На първо място го научете как да ви намира. То трябва да знае цялото си име, вашето цяло име, адрес и телефон. Добра идея е да сложите в раницата му картичка с тези данни.

За да сте спокойни и двамата, можете да създадете план за действие при различни непредвидени ситуации. Подходящо е да му кажете: „Ако ме загубиш в магазин, отиди на мястото, където плащаме и кажи, че си се загубил. Не мърдай от там, докато не дойда да те взема. Не тръгвай с непознати, които обещават да те заведат при мама. Аз ще знам къде си.“

Важно е детето да знае кои са хората, на които може да вярва освен на родителите. Освен баба, дядо и хора от семейството му кажете, че може да вярва на учителката си, както и на полицаите. Покажете му кои са те и в какви униформи са облечени. Детето трябва да е запознато с всеки човек, от когото може да получи помощ също толкова, колкото е запознато с хората, от които да се пази.

Повтаряйте правилата за безопасност при всеки удобен случай.

Хубаво е преди всяка разходка на оживено място или посещение на такова да повторите на детето още веднъж инструкциите по безопасност и, че е важно да ви държи за ръката. Колкото повече пъти е повторено, толкова по-спокойна ще сте и вие, защото ще знаете, че малчуганът помни инструкциите ви.

Как да отговоря на въпросите за непознатите?

Много е възможно детето да ви зададе въпроси от типа на: „Майката на Мария непозната ли е?”. Вие сте човекът, който трябва на момента да прецени на кого може да се довери детето. Не забравяйте да давате примери кой е познат и кой не.

Сред често срещаните въпроси са: „Какво да правя, ако някой ми даде бонбони” и „Какво да правя, ако някой се опита да ме открадне?”. Научете детето да отказва любезно дадените от непознати неща и в такива момента да отиде веднага при човека, който се грижи за него в този момент. Що се отнася до „открадването”, този въпрос е пряко свързан с въпроса за безопасността на тялото. Детето ви трябва да знае, че ако някой постави ръка върху него, което е различно от галене или прегръдка и се опита да го дръпне насилствено, то трябва да крещи за помощ и да повтаря, че не познава този човек, за да го забележат околните.