Мило бебе, усещах те. Първо беше колкото грахово зрънце, а след това колкото лимонче и ябълка.
Слушах съвети. Изчетох няколко книги. Спрях кофеина.
Усещаше ли страховете ми? Говорех ти, пеех ти. И постоянно се питах "готова ли съм?"
И най-накрая ти се появи. 10 пръстчета на ръцете и 10 на краката в 3 килограма.
Изпитах любов. Огромна, наистина велика любов.
Държах те на ръце. Хранех те. Осъзнах, че от този момент ще прекарам целия си живот в стремеж към твоето щастие.
И знаех, че само то ще ме направи истински щастлива.
После се появиха моментите, в които сякаш бях на ръба да рухна.
Ти ме караше да стана отново на крака и да продължавам. Дори и да съм изтощена.
Ти ме накара да осъзная, че майчините ми крака са по-здрави и от най-здравата скала.
Усмихваше ми се. А след това дойде и денят, в който изрече "мама". Сграбчваше ръката ми с малките си пръстчета и сякаш държеше цялото ми сърце.
Ние пораснахме заедно. И двамата гледахме света като нещо ново.
В мига, в който те видях, отворих сърцето си и любовта ми те поля като дъжд.
Още откакто се роди ти хвана моята ръка и заедно поехме по най-красивия път - на любовта между майка и бебе.
Никога няма да пусна твоята ръка, защото те създадох. Но ти също създаде от мен майката, която съм днес.
С обич,
мама
Коментари (0)
Вашият коментар