Писмото, което всяка майка трябва да прочете

Мила мамо,

Може ли да се събудиш за минута? Знам, че ти е трудно да отвориш очите си, защото често не ти давам да спиш нощем.

Но точно сега се нуждая от теб. Чувствам се малко самотно в креватчето си, а и ми е някак студено, когато не усещам прегръдката ти.

Не искам да плача, но няма друг начин да привлека вниманието ти, ако не издавам звук. Иначе не би се събудила и не би ме чула. Все още не умея да те викам до себе си по друг начин. По време на дните ни заедно аз виждам как реагираш на всички шумове, които чуваш. Затова се опитвам да правя същото.

Мамо, съжалявам, че плача, но както вече казах - самотно ми е без теб. Прекарах 9 месеца в корема ти, където се чувствах толкова сигурно. За мен е леко плашещо да спя в това голямо легло сам само. Липсват ми ударите на сърцето ти и топлината. Дори и дишането, с което толкова свикнах. Липсва ми как слагаше ръце около корема си, за да ме предпазиш.

Нуждая се от твоята топлина във всеки един момент и затова плача всеки път, в който искам да усетя допира ти. В тези моменти искам да легна до теб за минута и да почувствам сигурността и нежността, които само ти можеш да ми дадеш. Искам твоята прегръдка и да мога да усетя аромата ти. Любимото ми чувство на света е да сложиш ухото ми до сърцето си и да заспя върху теб, слушайки как бие.

Мамо, ти си моят дом. Твоят глас е толкова познат и нежен. Ухаеш толкова хубаво. Малко като себе си и малко като мен. Мамо, би ли ме подържала на ръце още? Чувствам се толкова уморено от плач, а в твоите ръце усещам спокойствие. Ще затворя очи за малко, става ли? А ти не ме пускай, моля те. Искам да усещам любовта ти дори когато спя.

Поглеждам те с доверие всеки път, когато се събудя. Да усещам ръката ти върху бузките ми е чудесно. И как само ми се усмихваш. Нищо не ме прави по-щастливо от твоята усмивка. Мамо, имаш най-хубава усмивка на света.

Може ли да получа още малко прегръдки? Няма да повярваш, но понякога много ме е страх. Когато се събудя в средата на нощта, е тъмно и малко студено. Не знам къде си. Само знам, че си много уморена. Но толкова много ми липсваш.

Понякога виждам сълзи от изтощение в очите ти. Съжалявам, мамо, но се чувствам странно в този нов за мен свят. Липсва ми да съм постоянно в обятията ти. Усещам как сълза се стича по бузата ти и пада върху мен, докато нежно си ме обгърнала. Пееш ми песничка, за да мога да заспя. Внимателно изтриваш сълзата от мен и ме целуваш по косичката.

Отново заспивам на гръдта ти. Толкова е меко. Няма по-добро място за сън. Усещам сърцебиенето ти. Учиш ме как да обичам. Показваш ми любов всяка секунда - дори когато си на ръба на силите се.

Обичам те, мамо