Последователността е ключът към ефективната дисциплина

Каквато и да е възрастта на вашето дете, важно е да сте последователни, когато става въпрос за дисциплина.

Ако родителите не се придържат към правилата и последствията, които създават, децата им също няма да го направят. Ето няколко идеи за това как да промените подхода си за по-добри резултати.

Възраст от 0 до 2 години

Бебетата и малките деца са много любопитни. Така че е разумно да елиминирате изкушенията – елементи като телевизори и видео оборудване, стерео уреди, бижута, почистващи препарати и лекарства трябва да се държат далеч.

Когато вашето пълзящо бебе или тичащо малко дете се насочи към неприемлив или опасен обект за игра, спокойно кажете „не“, отстранете го от зоната или го разсейвайте с подходяща дейност.

Времето за успокояване може да бъде ефективна дисциплина за малки деца. На дете, което е удряло, хапело или хвърляло храна, например, трябва да се каже защо поведението е неприемливо и да бъде отведено в определена зона за успокояване - кухненски стол или тиха стая - за минута или две, за да се успокои.

Важно е да не пляскате детето. То няма да направи връзка между постъпката и удара, а ще усети само болката от него. Не посягайте на децата си.

Не забравяйте, че те се учат, като наблюдават възрастните, особено родителите си. Уверете се, че вашето поведение е добър модел за подражание. Ще направите много по-силно впечатление, като приберете собствените си вещи, вместо просто да издавате заповеди на детето си да вземе играчките, докато нещата ви са разхвърляни наоколо.

На възраст от 3 до 5 години

Докато малчуганът расте и започва да разбира връзката между действията и последствията, не забравяйте да започнете да съобщавате правилата в дома на вашето семейство.

Обяснете какво очаквате, преди да ги накажете за поведение. Първият път, когато вашето 3-годишно дете използва пастели, за да украси стената на хола, обсъдете защо това не е позволено и какво ще се случи, ако го направи отново. Ако стената бъде надраскана отново няколко дни по-късно, напомнете, че пастелите са само за хартия и след това наложете наказание.

Колкото по-рано родителите установят този стандарт „аз определям правилата и се очаква да слушаш или да приемеш последствията“, толкова по-добре за всички. Въпреки че понякога е по-лесно за родителите да игнорират лошо поведение или да не изпълнят наказание, това създава лош прецедент. Празните заплахи подкопават авторитета ви като родител и правят по-вероятно децата да тестват ограниченията. Последователността е ключът към ефективната дисциплина и е важно родителите да решат (заедно, ако не сте самотен родител) какви са правилата и след това да ги спазват отново в екип.

Не подценявайте и положителния ефект, който може да има вашата похвала – дисциплината не е само наказание, но и признаване на добро поведение. Да кажете „Гордея се с теб, че споделяш играчките си“ обикновено е по-ефективно от наказването. И бъдете конкретни, когато хвалите, а не просто да казвате „Браво!“ Необходимо е да изясните кое поведение ви харесва. Това прави по-вероятно повторението занапред.

Ако детето ви все пак продължава с неприемливо поведение, независимо какви възпитателни методи прилагате, опитайте да направите диаграма с поле за всеки ден от седмицата. Решете колко пъти то може да се държи лошо, преди да започне наказанието или колко време трябва да се види правилното поведение, преди да бъде възнаградено. Поставете таблицата на хладилника и след това проследявайте доброто и неприемливото поведение всеки ден. Това ще даде на вашето дете (и на вас) реална представа за ситуацията. След като това започне да работи, похвалете го, че се е научило да контролира лошото поведение.

Важно е да кажете на децата какво е правилното нещо, а не просто да порицавате грешното. Вместо „не скачай на дивана“, опитайте с „моля, седни и сложи краката си на пода“. Не забравяйте да давате ясни, директни команди. Вместо „можеш ли да обуеш обувките си?”, кажете “моля, обуй обувките си." Така не оставяте място за объркване.

На възраст от 6 до 8 години

В този период отново последователността е от решаващо значение. Изпълнете всички “заплахи” за наказание, в противен случай рискувате да подкопаете авторитета си. Децата трябва да вярват, че сте способни на това, което казвате. Това не означава, че не можете да дадете втори шанс или да позволите грешка, но в по-голямата си част трябва да действате според това, за която давате заявка.

Внимавайте да не отправяте нереалистични заплахи за наказание („Затръшни вратата и никога повече няма да гледаш телевизия!“) в гняв, тъй като неизпълнението може да отслаби всичките ви закани. Ако заплашвате да обърнете колата и да се приберете вкъщи, а кавгата на задната седалка не спре, уверете се, че наистина ще се върнете у дома.

Огромните наказания обаче могат да отнемат властта ви като родител. Ако забраните любима дейност за един месец, детето ви може да не се чувства мотивирано да промени поведението си, защото всичко вече е отнето.