Тиковете най-често се появяват около 9-годишна възраст

Тиковете са нервни прояви, изразени с мигане, с повдигане на рамото, правене на гримаси, извиване на врата, изкашляне, смъркане, сухо покашляне.

Te, както и натрапчивите импулси най-често се появяват около 9-годишна възраст, но могат да се появят и по всяко време след втората годинка.

Движението е обикновено бързо, повтаря се редовно и винаги по един и същ начин. Проявява се по-често, когато детето е напрегнато. Тикът се засилва и отслабва и се прави в продължение на няколко седмици или месеци и след това изчезва или се заменя с друг.

Мигането, смъркането, изкашлянето, сухото покашляне често започват при простуда, но продължават и след оздравяването. Повдигането на раменете може да започне, когато детето има нова, по-голяма дреха, която като че ли все се смъква. То може да възприеме тик и от друго дете, но това не би се случило, ако не се чувства поне малко нервно.

Този проблем най-често се среща при нервни деца със строги родители. Може би тогава говорим за прекален стрес вкъщи. Понякога майката или бащата са много строги към детето, като непрекъснато го напътстват, критикуват и коригират. Или пък непрекъснато изразяват тихичко своето неодобрение, поставят много високи изисквания или карат малчуганите да се занимават едновременно с много извънкласни дейности - като чужд език, музика, спорт.

В такива случаи, ако детето имаше достатъчно смелост да се съпротивява, то сигурно би било по-малко напрегнато. Но в повечето случаи неговото възпитание не му позволява това, раздразнението се натрупва и съответно се изразява в тикове.
Не трябва да се карате или да го коригирате заради тези нервни импулси. То не може да се контролира. Трябва да се направят усилия животът му вкъщи да бъде по-спокоен и щастлив, с минимално мъмрене, а времето в училище и навън да е по-приятно. Трябва също така да се прави разлика между тикове, хорея и общо безпокойство.

Започнете с премахването на причината, а не с проблема. Ако това състояние продължи по-дълго (над 6 месеца), е добре да се консултирате с детски невролог който да ви помогне и насочи. Самолечението, наказанията и забраните не са ефективни. Думите „Веднага престани да правиш така!“ или “Престани, защото другите ще ти се смеят“ със сигурност няма да дадат добър резултат. Имайте предвид, че това е неволево движение, което детето най-често не осъзнава, че извършва.

Строгият тон и заплахите могат допълнително да усложнят ситуацията, поставяйки мълчугана под допълнителен стрес и емоционално натоварване. Не трябва да се фокусирате върху нервния тик. В стремежа си да не повтаря „лошото“ движение детето се стресира допълнително, а това в повечето случаи задълбочава проблема.