Две самотни майки, живеещи в една и съща стая, по едно и също време родили момченца.
През нощта едната случайно се обърнала в леглото си и задушила сина си. Когато се събудила рано на следващата сутрин и видяла детето си студено и неподвижно, обезумялата от скръб жена взела спящото бебе на съквартирантката си, а мъртвото сложила до нея.
Малко по-късно се събудила и другата, видяла мъртвото дете и започнала да ридае от мъка. Но след като го огледала по-добре, осъзнала, че то не е нейно. В другия край на стаята видяла съквартирантката си да стиска здраво в обятията си нейното бебенце. Двете жени застанали пред царя, спорейки за живото бебе.
– Това дете е мое! – викала едната
– Не, мъртвото дете беше твое – отговорила другата
Как ли царят щеше да определи коя е истинската майка?
Соломон прекъсна спора им и каза на един от палачите си да вземе меч и да раздели живото дете на две. Отначало слугата си помислил, че царят се шегува, но Соломон се разгневил на колебливостта му. Той бавно вдигнал острия си меч и тръгнал към жената, стискаща в обятията си бебето.
Изведнъж истинската майка се хвърлила в краката на царя и започна да го моли:
– Позволи й да задържи детето, но не го погубвай!
Но другата жена казала:
– Нека да не е нито на моята, нито на нейната, разделете детето на две.
Сега вече Соломон знаел без съмнение коя е истинската майка.
Коментари (0)
Вашият коментар