Следродилен стресов синдром или депресия?

Агресивните изблици могат да бъдат симптом на следродилна депресия

Обикновено, когато мислим за това състояние, си представяме тъга, отчаяние, плач и безнадеждност. Но то също така се характеризира с раздразнителност, фрустрация, гняв и дори ярост. Тези чувства могат да са насочени към вашия партньор, другите ви деца или към вас самите. Гневът може да приеме формата на крещене, отдръпване, изолиране, враждебни чувства към околните, спорове или хронично недоволство. Обикновено е придружен от негодувание и чувство за вина.

Гневът е един от най-тревожните симптоми на следродилна депресия, защото е плашещ и обикновено доста нехарактерен за жената, която го изпитва. Това може да ви накара да се почувствате така, сякаш изпускате контрола над живота си. Дори майките, които казват, че никога не биха наранили бебето си или самите себе си, може да се страхуват, че от яростта им ще се случи нещо неприемливо. И това да ги кара да се чувстват още по-разочаровани от себе си.

Ако това е основният ви симптом и нямате други придружаващи - като безсъние, объркване, постоянна тъга, промяна в апетита или чувство на безнадеждност, може да страдате само от следродилен стресов синдром, а не от клинична депресия. Той се изразява в остро състояние на чувство за претоварване. За щастие, е лечимо чрез терапия.

Ако се усещате ядосани, опитайте да поговорите с добър терапевт. Той ще ви помогне да облекчите неприятните си емоции и да освободите място за повече положителни чувства, които яростта ви маскира. В разгара на някоя от кризите понякога най-добрият начин да се справите е да се отстраните от това, което ви вбесява. Ако можете, отидете в друга стая и поемете дълбоко, бавно вдишване, обадете се на приятел или наплискайте лицето си със студена вода.

Опитвайте различни стратегии за запазване на спокойствие. Практикувайте техники за релаксация като медитация или йога пози. Те са доказано средство за унищожаване на гнева. Обелязвайте нещата, които предизвикват гнева ви, и ги избягвайте, ако това е възможно.

И запомнете - не се обвинявайте. Това е преходен период, който съвсем скоро ще бъде в миналото. Обграждайте се от подкрепяща среда и не се бавете да потърсите помощ. Всяко състояние е поправимо, когато се подходи с разбиране и се вземат адекватни мерки. Най-важното в този момент както за вас, така и за детето ви, е да бъдете спокойна майка, която се радва на новата си роля. Не се критикувайте, ако пътят дотам не е лек. Не при всяка жена е така и не всеки случай е еднакъв.