Понякога майчинството е изпитание

Ако някой беше попитал 12-годишното ми Аз как се виждам след 20 години, щях да отговоря, че съм основател на успешна компания, живея в голям град и имам собствен офис със служители

Щях да отговоря, че съм силна, независима, постигаща всичко сама и обичаща себе си във всяка една минута.

Ето ме днес. Омъжена съм и съм майка, която стои у дома, за да е домакиня и да се грижи за детето си. Разбира се, това няма много общо с момичето на ръководна позиция, което исках да бъда преди да навърша 30.

Да кажа, че съм се приспособила бързо към ролята си на майка, би било пресилено и неискрено. Истината е, че правя всичко наопаки на това, което съветват "експертите". Държа на ръце прекалено много детето си, спим заедно и никога не го оставям само и за минута.

Много от тези неща допринесоха за следродилната ми депресия и ме докараха до абсурдни мисли от типа на това, че би се случило нещо страшно, ако не съм до детето си постоянно.

Истината е, че се чувствам изтощена и неразбрана. Чувствам се изолирана от света. Плача почти всеки ден. Чудя се и се самообвинявам как можах да се докарам до тази позиция. Чувствам се гузна, че страдам на фона на толкова много жени, които мечтаят за дете.

Има дни, в които мисля, че живея в някакъв кошмар. Часовете минават неусетно. С едно щракване на пръсти вече се намирам в следващия ден, в който чистя наакано от пода, докато детето пищи и плаче с пълни сили във времето, в което просто искам да измия ръцете си.

Може би просто трябва да приема, че е в реда на нещата да не обичам всяка една минута от живота си като майка. Родителството е трудно. Да се опитваш да се справиш с душевната умора е дори невъзможно.

И кърменето...ах, това кърмене. Защо е толкова трудно за мен? Изпитвам хронична умора. Не знам накъде да поема и какво да направя по-напред. Опитвам се да имам кариера, докато отглеждам малко човече и в същото време се старая да обръщам пълноценно внимание на мъжа си. Но сякаш се провалям.

А в същото време - да чистя, изпълнявам домашни ангажименти, пазарувам, готвя, да се опитвам да не изостана в кариерното си развитие, да имам време да сложа едно червило и...да съм усмихната. Да не съм нервна, да не крещя и плача. Да не съм изтощена. Да казвам, че всичко е ОК!

Тук съм, за да ви кажа, че е ОК да не се чувстваш ОК! ОК е да има хаос в живота ви понякога. В реда на нещата е да не живеете живота си така, както сте го планували преди 20 години. Случва се! Но не се мразете за това.

Майчинството е изпитание. Постоянно се сравняваш с другите или по-скоро с това, което показват в социалните мрежи. Има дни, в които се усещаш напълно провалена като майка, макар че правиш абсолютно всичко, което силите ти позволяват. Чудиш се как всички останали освен теб имат живот, който ги удовлетворява. Но това е просто заблуда.

Този период от живота ми се усеща така, сякаш никога няма да свърши, но истината е, че е толкова важен, за да мога да оценя нещата, които наистина ме правят щастлива. Гледайки очите на детето си, което опознава света, е най-важното. И наистина всичко си струва за това.

Трудно е, но и днес ще се опитам да бъда позитивна - да се грижа за брака си, за дома си, за детето си. Ще се опитам да не живея в миналото и в нереализираните си засега мечти, защото вероятно животът ми се е стекъл точно така, както е трябвало да бъде. И вероятно Бог е помислил за мен и за мястото, на което съм днес.