Как да говорим пред децата за войната?

В днешни дни малките деца имат достъп до повече новинарски източници от всякога и е нормално родителите да са загрижени.

Ако са чували за руската инвазия в Украйна, може да се чувстват нервни. Благодарение на социалните медии и онлайн изданията, малчуганите имат достъп до източници на информация. Мнозина със сигурност ще имат въпроси относно историята между двете страни и как сблъсъкът може да засегне останалия свят.

Как трябва да отговаряте на въпросите на децата си за това какво се случва? Ако не попитат, трябва ли да повдигнете въпроса сами?

Ако малчуганът задава въпроси, не е задължително да означава, че е ужасен или разстроен. Много деца го правят от чисто любопитство, без да осъзнават наистина какво се случва. Някои от тях чуват информация от другарчета в градината или училище и са склонни да смятат, че това, което се случва, е сюжет от книжка или филмче. Какъвто и да е случаят, се опитайте да отговаряте спокойно и точно, без да ставате прекалено емоционални.

Малките деца може и да не осъзнават сериозността на конфликта, но тийнейджърите със сигурност са попадали на тревожни видеа и снимки в инстаграм и тик ток.

Ако имате тийнейджър и той не изглежда толкова заинтересован от случващото се, това също е наред. Не е нужно да го насърчавате да влиза в информационния поток. Достатъчно е само да попитате веднъж какво знае за конфликта и да усетите сами дали трябва да прекратите темата. Нека вашето пораснало дете е наясно, че разбирате неговата незаинтересованост към въпроса, но ако все пак има въпроси - може да се чувства спокойно да поговорите.

Чувства ли се детето ви тревожно?

Понякога децата ще задават въпроси, които показват, че се чувстват тревожни. Друг път обаче те ще се притесняват мълчаливо - така че е важно да внимавате за по-малко очевидните признаци на нервност. Децата, които се борят с тревожност, могат например да имат проблеми със съня, вероятно защото се будят от мисли или образи, които са видяли в новините.

Не натоварвайте психиката на децата си с новини или страшни изображения.

Въпреки че е разбираемо да искате да сте в крак с информацията, имайте предвид, че детето ви също може да гледа или слуша. Да избирате новини, в които постоянно циркулират смущаващи изображения, не е най-добрият избор. Ограничете търсенето на информация онлайн, докато сте с детето си. Ако се притеснявате, че то може да ги види от собствения си телефон, го насърчете да прави интелигентен медиен подбор. Попитайте го кои новинарски източници следва и защо, а също и какъв тип отразяване му е помогнало да разбере повече за конфликта, без да го стресира допълнително.

Вникнете в корена на страха

Родителите може погрешно да приемат, че децата им се тревожат за същите неща, за които и те, но това в повечето случаи не е така. Те може да имат различна гледна точка или информация. Например, ако вашият малък ученик ви зададе въпрос от типа на: „Това Трета световна война ли е?“, най-добре е да отговорите с въпрос, за да можете да разберете какво наистина го тревожи. „Какво искаш да кажеш с това?“ или „Какво конкретно те плаши?“ е добър подход в подобна ситуация.

Възможно е да си създава образи от минали войни и да се притеснява, че ние също ще бъдем нападнати. Или може би е в паника, че цените на храните ще се повишат и няма да има достатъчно храна. Слушайте отрочето си добре относно въпроси или притеснения, които могат да показват някакъв ирационален страх. Успокойте притесненията му и ги приемете сериозно. След като идентифицирате какво наистина го тревожи, обърнете се към тези специфични опасения. Но не отговаряйте, като му казвате да се успокои или че прекалява. Това може да се приеме като пренебрежително отношение към чувствата му.

Ако детето ви се тревожи за семейства в Украйна, помислете за неща, които бихте могли да направите, за да помогнете, като например да дарявате заедно на благотворителни организации, които предоставят помощ. Когато му дадете възможност да върши добро за другите, го дарявате с вътрешно успокоение.

Ако нямате отговори на всички въпроси на децата си, това е в реда на нещата. Няма нищо неправилно да отговорите „не знам“ и че ще потърсите информация, с която да се върнете. Също така е добре да кажете: „Това е голяма и важна тема, нека да поговорим за нея, когато мога да ти обърна цялото си внимание.“ Не забравяйте, че най-важно е детето ви да се чувства сигурно. Нашата основна роля, като родителите в този момент, е да помогнем на децата си да се чувстват в безопасност и чути.