За едно 2-годишно дете границата между истина и лъжа е все още твърде размита.
Докато не навърши 3 или 4 години, то не е способно да схване концепцията за истината (нещо, което е подкрепено с факти), също както няма да разбере в пълнота лъжата. Макар че малчуганът в този период може да бъде държан под отговорност за поведението си, в същото време не може да бъде съден твърде сурово за неистинни твърдения, тъй като не разбира какво всъщност изрича.
През втората годинка въображението цари и желанията играят главна роля. Това, което се случва във фантазиите, то става реалност и излиза наяве чрез вербален изказ. Когато например детето категорично отрича да е счупило крака на войника играчка на брат си, въпреки факта, че сте го хванали на “местопрестъплението”, то го прави отчасти от страх. Знае, че вероятно ще се ядосате заради това, което е направило, и сега му се иска да не е постъпвало по този начин. Да върне времето назад. Признанието е по-малко важно на този етап, отколкото просто да го накарате да признае грешката, която е допуснало, като е счупило играчката на брат си. А също така да разбере, че по този начин е наранило чувствата на брат си/сестра си.
Избягвайте да задавате въпроси, когато вече знаете отговора. Дори и с 2-годишно дете е важно да не създавате ситуация, която всъщност го насърчава да лъже. Разбира се, когато открием ярко сини драсканици по стената на кухнята, всички се изкушаваме да се обърнем към нашето 2-годишно дете и да кажем с раздразнение: „Ти ли направи това?“. То вероятно ще отговори с „не“, дори докато все още стиска пастел в ръката си, тъй като се страхува, че казването на „да“ ще ви ядоса още повече.
Вместо това опитайте със „Съжалявам, че се случи! Сега ще поговорим малко за стените и защо не бива да драскаме по тях”. Вземете кофа и гъба и започнете да търкате, направлявайки ръката на детето си, за да може да ви помогне. Когато приключите, то вече ще има друго отношение към тази стена и ще си мисли: „Това е нашата стена и искам да я запазя чиста!”. Допълнителен плюс е, че не среща гняв заради лъжата и така по-лесно се научава на отговорност. Не се учудвайте обаче, ако драска по стената отново на следващия ден, само за да може да я почисти пак. За разлика от родителите, 2-годишните смятат домакинските задължения за забавна игра. Бъдете сигурни, че новостта скоро ще изчезне.
Награждавайте истината. Ако детето ви признае, че е направило нещо нередно, отговорете положително на факта, че все пак е казало истината: „Благодаря ти, че ми каза! Знам, че не беше лесно за теб!”
Чак след това се справете със самата ситуация. Ако отговаряте всеки път само с гняв и наказания, ще стигнете до момент, в който детето някога трябва да ви казва истината отново. Не искате това, нали? Дайте добър пример. Най-добрият начин да преподавате честност е самите вие да бъдете искрени, така че следвайте обещанията, които давате. Ако кажете на вашето 2-годишно дете „Ще отидем в парка след обяд“, след това опаковайте играчките с пясък и се отправете към вратата след хранене. Избягвайте да давате обещания, ако има риск за неизпълнението им. Така учите детето, че няма нищо лошо в това да не държи на думата си.
Позволете му да има въображение. Нека мечтае. Например, вие сте на път да оставите по-голямото в клас по балет, когато вашето 2-годишно обявява: „И аз ходя на балет в моята танцова школа“. Знаете, че то просто се опитва да имитира своя по-голям брат или сестра, така че вместо да четете лекции за важността на това да казваме истината, отговорете впечатлено: „Наистина ли?“ и го оставете да разработи тази сюжетна линия. Ако по-голямото ви дете започне да го поправя, му напомнете, че и вие сте се отдавали на неговите фантазии, когато е било по-малко.
Коментари (0)
Вашият коментар