Повечето родители не срещат особени трудности в това да обяснят на детето си какъв е основният етикет при комуникация с други хора.
Но когато нечие друго дете се държи грубо и невъзпитано, нещата стават малко по-сложни. Как трябва малчуганът ви да реагира на грубостта? Ами ако родителите на другото дете са там, но не поемат отговорност? Какво трябва да направите вие?
Опитайте се да сдържате емоциите си в такива ситуации. Възможно е да отговорите учтиво дори на най-грубото поведение. Ето някои често срещани сценарии, които ще срещнете, както и начини да се справите с тях дипломатично.
Направете крачка назад
Когато друго дете обиди вашето, е изкушаващо да скочите в защита. Но първо отделете малко време, за да разберете ситуацията. Как се справя отрочето ви с обидата? Изключително разстроено ли е или изглежда, че я приема спокойно? Децата се учат, като се грижат сами за нещата. Когато се намесите, преди да е необходимо, посланието, което давате, е че се нуждае от някой друг, който да се грижи за проблемите му вместо него.
Наблюдавайте отстрани за минута, за да видите дали то отговаря по начин, който намирате за подходящ, вместо да удря или крещи обиди в замяна. Ако е така, отведете го настрана по-късно и го похвалете. Посочете конкретно какво ви харесва: „Мисля, че е страхотно, че каза на Митко да не те нарича “глупав” и не му отвърна нищо лошо”.
Същото правило за изчакване и гледане важи, когато сте свидетел на грубостта на друго дете - например ритащо пясъчния замък на друг малчуган на плажа или препускащо около масите в ресторант, докато родителите му го игнорират. Ако вашето е там, не бихте искали то да смята това поведение за приемливо. В повечето случаи няма как да спрете случващото се и да носите отговорността на родители, които не заемат активно ролята си. Обяснете на детето си защо не одобрявате това държание и не бихте искали да станете свидетел на нещо подобно от негова страна.
Какво да правите, ако сте поели отговорност да наглеждате други деца, заедно с вашето, но едно от тях се държи неприемливо?
Ако нарушението е леко, е необходима проста корекция. Най-добре е да не унижавате другото дете пред своето. Можете просто да го дръпнете настрани и да кажете: "Знаеш ли, Ани, когато казваш, че къщата ти е по-хубава от нашата, това ме кара да се чувствам зле." Понякога малчуганите може дори да не осъзнават, че казаното от тях е наранило някого.
Включете се, когато нещата излязат извън контрол
От друга страна, ако ситуацията ескалира, някой ще трябва да се намеси. Особено ако участващите деца са на възраст под 4 години. Ако родителят на детето - “нарушител” е наблизо, включете и него. Не му казвайте, че отрочето му не трябва да прави това или онова, защото така сякаш намеквате, че е лош родител. Придържайте се към това да обясните какво се е случило и изчакайте реакция. Първо - опишете случилото се по възможно най-неутрален начин: „Ани нарече Иван “глупав и лош“. Просто реших, че трябва да те уведомя.” След това изчакайте да видите какво ще каже или направи. В повечето случаи родителят ще говори с детето си за казаното от него и вашата работа е свършена.
Въпреки това, някои майки и бащи автоматично ще се защитят, когато им кажат, че детето им се е държало лошо. Ако това се случи, обикновено е най-добре да се опитате да овладеете възмутената си реакция и просто да повторите неутрално: “Мислех, че би искал/а да знаеш. Ще те помоля да не се повтаря”. Ако е възможно, изведете детето си от ситуацията.
Ако родителят на другарчето не е наоколо и ситуацията налага намеса – да речем, че то тормози друго дете, което не е във вашата група, заемете по-твърда позиция и прекратете свадата. Ако нито един похват не успее, назовете действието и защо то е неподходящо: “Когато наречеш някого “миризлив”, това наранява чувствата му”. Адекватното присъствие на възрастен обикновено е достатъчно, за да накара дори най-настойчивото дете да се откаже от грубостта.
Коментари (0)
Вашият коментар