Защо жените плачат?

– Мамо, защо плачеш? – попитало майка си едно малко момче

– Защото съм жена! – отговорила му тя.

– Не разбирам – казало детето.

Майка му го прегърнала.

– Никога няма да разбереш.

Малкото момче попитало баща си:

– Защо мама плаче сякаш без причина?

– Всички жени плачат без причина – отвърнал бащата.

Момчето пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.

Затова попитал Господ:

– Господи, защо жените плачат толкова лесно?

Господ отговорил:

– Когато създавах жената, я направих специална.

Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство.

Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.

Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват, и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение, без да се оплаква.

Дадох й чувствителност да обича децата си независимо от всичко и въпреки всички обстоятелства дори когато детето й я е наранило много.

Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му.

Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до него непоколебимо.

И накрая й дадох сълза, под която да се приюти. Това е нейното уникално право, за да го използва, когато има нужда.

Виждаш ли, сине – казал Господ – красотата на жената не е в дрехите, които носи, не във фигурата, която има, или в начина, по който сресва косите си.

Красотата на жената е в нейните очи, които са пътят към сърцето й – мястото, където любовта обитава.