Ако детето често крие глава между краката ви, когато хората му говорят и се съпротивлява да опитва нови неща, може би вече сте разбрали, че е срамежливо.
То също така може да бъде тревожно или неспокойно и да плаче, когато е изправено пред непознати хора или ситуации. Твърде вероятно е да се чудите откъде идва това поведение и колко дълго ще продължи.
Не само гените, но и околната среда играят роля за срамежливостта. Експертите смятат, че някои деца идват на бял свят с биологична склонност да бъдат стеснителни. Техните гени може да ги направят особено чувствителни към стимулация, когато са бебета. Когато пораснат, същата чувствителност може да ги направи срамежливи в социални ситуации.
Преди да направите заключение, че вашето отроче е стеснително, помислете, че може просто да преминава през такъв етап. Ако то внезапно е станало по-предпазливо с непознати или се страхува да не ви изпусне от погледа си, това вероятно е тревожност при раздяла, която се появява точно в момента, в който повечето малчугани станат по-подвижни и независими.
Повечето преминават през период на тревожност при раздяла на възраст между 6 месеца и 3 години. Това може да бъде предизвикано от нов подход за грижа, родител, който често пътува извън града или пък страх от тъмното.
Ако усещате, че срамежливостта е нещо повече от сцена, опитайте се да не се притеснявате. Тя не трябва да го възпира да общува с околните и да опознава света. Малко търпение, разбиране и любяща грижа от ваша страна ще доведат до голяма разлика. Не го етикетирайтекато срамежливо. Не говорете за плахостта му с другите в негово присъствие. Ако чуе, че го наричате така, може да го приеме като критика или като отрицателна оценка, която го отличава от другите. Вместо това опитайте да кажете: „Трябва му/й малко време, за да се почувства комфортно сред нови хора, които не познава“.
Опитайте се също да не мислите винаги за детето си като за стеснително. Ако очаквате срамежливост, това може да повлияе на поведението му. Бъдете съпричастни. Нека то знае, че разбирате как се чувства. Ако влезете в стая, пълна с връстници на парти за рожден ден, например, може да кажете: „Трудно е, когато всички са толкова шумни, нали?” Това показва, че реакцията му е естествена и че другите също може да се чувстват по такъв начин.
Предложете насърчение. Всеки път, когато направи опит да намери приятел или да се присъедини към дейност, похвалете усилията му, без значение колко са неубедителни. Не критикувайте и не омаловажавайте. Нищо не смазва увереността на детето по-бързо от неприятните думи. Не забравяйте, че няма какво да спечелите, ако го карате да се чувства зле, защото е срамежливо. Това не е черта, която може да включва и изключва по желание.
Не избягвайте социални ситуации. Ако го държите далеч от групови дейности, това няма да улесни живота му. Може да му отнеме малко повече време, за да се включи в тях или да се присъедини към масата на парти за рожден ден, но колкото повече е изложено на подобни събирания, толкова по-комфортно ще се чувства. Организирането на срещи ще му помогне да практикува социални умения без голям натиск. Когато сте поканени на голямо събиране или парти, опитайте се да отидете там, преди да пристигнат други деца, така че малчуганът ви да има допълнително време да се отпусне.
Коментари (0)
Вашият коментар