Защо 2-годишните игнорират родителите си?

Молите детето си да ви донесе мръсната опаковка, която е вдигнало от пода, но вместо да я предаде, то се обръща и бяга в другата посока.

Защо ви игнорира? Колкото и разочароващо да е това поведение, го отдайте на живота с 2-годишно дете. Основната му цел сега е да открие и започне да развива своята автономия. Игнорът към вас е част от този процес. Нещо повече, вашето 2-годишно практикува своите асертивни умения с човека, на когото има най-голямо доверие – а именно вие. Вземете предвид също, че контролът на импулсите му също все още не е добре развит.

Така че, ако му кажете да не си играе с опашката на кученцето, именно тя вероятно ще бъде всичко, за което може да се сети. Разбира се, в един момент детето ви трябва да ви послуша и да остави животното на мира. Ключът е да го накарате да ви сътрудничи, като същевременно му дадете пространство да практикува новооткритата си автономия.

Какво да правите, когато детето ви игнорира?

Бъдете ясни и реалистични. Уверете се, че вашите заявки са конкретни и изпълними. "Почисти стаята си" е твърде неясно, а и също така е далеч отвъд възможностите на 2-годишно дете. "Моля, сложи обувките си в гардероба" е по-подходящо предвид възможностите му. Опростете заявките си. Вашето дете може да ви игнорира, защото не разбира какво го молите да направи.

На 2-годишна възраст мъниците се нуждаят от инструкции с най-много една или две стъпки ("Моля, качи се горе и намери обувките си" или "Моля, ела при мама и седни"). Ако го помолите да ви донесе мръсната опаковка и откаже, не се преструвайте, че не се е случило. Отидете и вземете опаковката от него. По същия начин, когато му кажете да слезе от масата и ви игнорира, незабавно го свалете сами.

Мотивирайте го

Истината е, че всички се изкушаваме да отговорим: "Защото така казах аз!” Но има по-добри начини да мотивирате детето да спазва исканията ви. Опитайте се да запомните, че не искате то да направи правилното нещо, защото се страхува от наказание. Искате да направи правилното нещо, защото то го иска.

Двегодишните обичат да угаждат, така че комплиментите и похвалите ще помогнат много ("Толкова се гордея с теб, че си обуваш бързо обувките" или "Уау, колко си послушен!"). Може също да му дадете стимул да направи това, което поискате: "Когато поставиш куклите на рафта, можем да разгледаме книгата". Не казвайте "Ако поставиш куклите на рафта". Или опитайте подхода със стикер и диаграма – един стикер всеки път, когато отговори на първата молба, например, и може би нова играчка или любимо лакомство, когато събере четири или пет.

Най-добре е обаче да не прекалявате с осезаеми награди - като стикери или играчки. Така рискувате детето ви да очаква награда всеки път, когато направи правилното нещо, или да спре да го прави, ако не получи награда.

Използвайте алтернативи на "не"

Ако детето ви ви игнорира, когато му кажете “не”, може би това е защото го чува твърде често. Опитайте други подходи.

Вместо да се карате: "Не! Не ритай топката в кухнята", например, кажете: "Да излезем навън да играем на топка". Вместо да кажете: "Не, сега не може да ядеш бонбон", заменете с: "Можеш да хапнеш ябълка или киви" или "Можеш да хапнеш бонбон след обяд". Когато давате избор на дете, вие му давате шанс да се утвърди по приемлив начин.

Кажете да, вместо не, когато можете, и използвайте всяка възможност, за да го насърчите, вместо да го разубеждавате. Когато е развълнувано от новата, по-голяма пързалка в парка, пробвайте с: "Разбира се, можеш да го направиш!" или "Нека опитаме заедно" – което звучи много по-позитивно от "Не, ти си твърде малък за това".

Разбира се, ще има много моменти, в които ще трябва да бъдете твърди, за да го спрете да избяга на улицата или да играе на принцеса с комплекта за чай на баба. Въпросът е да изберете битките си и да бъдете строги тогава, когато наистина се налага.