Обучаването на вашето дете на маниери на масата може да започне веднага, след като въведете твърда храна.
Така че, независимо дали то все още е на столче за хранене, или седи на нормален стол, никога не е твърде рано да подтиквате към развитие на добри навици.
Въпреки че времето за хранене е социално преживяване, да научите детето си да не говори, когато има ядене в устата си, е не само проява на добри обноски, но също така може да предотврати задушаване или задавяне.
Какво можете да направите?
Като за начало, уверете се, че то не е твърде уморено, за да яде. Също така се убедете, че е наистина гладно. Дръжте го без дребна закуска поне час преди хранене.
Бъдете търпеливи
Времето за хранене понякога е разтегливо понятие, тъй като малките деца изследват нови храни и работят върху овладяването на умения за самостоятелно хапване. До 15 месеца повечето трябва да могат да контролират доста добре лъжица, но някои от тях все още създават бъркотия по време на хранене дълго след втория си рожден ден.
Планирайте своите действия
Различните видове поведение изискват различен отговор. Например, ако детето ви е започнало да хвърля храна или да блъска с лъжицата си, най-добрата реакция е липсата на такава. Да се фокусирате над неприличното му държание може единствено да го насърчи да продължи. Но след като малчуганът осъзнае, че поведението му не му привлича внимание – положително или отрицателно – то често спира. Чак след това можете да проведете разговор и да обясните кое не е допустимо по време на обяд/вечеря.
Понякога са необходими по-драстични мерки. Детето научава, че дадено поведение – като хвърляне на храна или спор с брат или сестра – е неприемливо, когато осъзнае, че не се толерира на масата. Да го поставите в тайм-аут, докато се почувства готово да се присъедини отново към семейството, го учи, че се очаква да действа по определен начин, докато се храни.
Децата търсят от родителите си сигнали за това как да се държат на масата, така че преди всичко моделирайте поведението, което искате то да имитира. Не забравяйте да го хвалите, когато има защо.
Коментари (0)
Вашият коментар