Готова ли съм да бъда майка?

Не само, че е нормално, но също така е обичайно жените да разсъждават върху своето собствено детство - добро или лошо, по време на бременността.

До известна степен всички ние носим белези от ранните си години и осъзнаваме тежестта на това как те ще се включат в живота ни в зряла възраст. През повечето време хората успяват да оставят тези мисли настрана, докато живеят живота си. Неразрешените болки от миналото някак намират място на емоционалния ни рафт и могат да престоят там доста дълго време, докато се случи променящо живота събитие и не ни принуди да се сблъскаме с проблеми от миналото.

Бременността е основен преход в живота, който може да бъде толкова завладяващ и дълбок, че да предизвика интензивна интроспекция - независимо дали искате, или не.

Жените, които са претърпели травматични събития, са изложени на по-висок риск от депресия по време на бременност и след раждането. Но това не означава, че неизбежно ще страдате от клинична депресия. Колко уязвими сте зависи много от вида на травмата, през която сте преминали и как ви е повлияла тя. Освен че се чудите дали ще бъдете добра майка, може да се запитате също така и:

Ще бъда ли като майка си?

Ще бъде ли съпругът ми добър баща?

Ами ако не знам какво да правя?

Наистина ли искам това бебе?

Ами ако объркам това и не мога да го направя?

Ами ако не мога да обичам бебето си?

Ще се отнасям ли към това бебе така, както се отнасяха към мен?

Повечето жени се чувстват виновни само от факта, че имат тези мисли и рядко се чувстват комфортно да си признаят за тях. Но е нормално бременните да се чувстват по този начин, особено тези, които са имали нещастно детство. Жените, които са преминали през това, често се оказват изправени пред нови предизвикателства след раждането на бебето си.

Много от жените, които са били самоуверени и независими до този момент, изведнъж започват да се чудят как ще преживеят деня, ако плачът на бебето не спре. Силното чувство за себе си се заменя с преходни чувства на неадекватност, крехко самочувствие и постоянно безпокойство.

Ако се притеснявате, че нещо от миналото ви ще повлияе пряко на възприятията ви за самите себе си и отношението към вашето бебе, ето някои неща, които можете да направите:

Помислете за терапия. Тя е ефективен начин да се справите с това, което може да се превърне в непосилно бреме в живота ви. Опитайте се да намерите терапевт, който е специализиран в проблемите на жени със следродилна депресия.

Започването на консултация, преди дори да сте родили бебето, ще ви даде предимство. По този начин ще имате изградена система за подкрепа, ако изпитате повече затруднения след раждането на детето.

Говорете за притесненията си с някой, на когото имате доверие, било то с вашия съпруг, приятел или роднина. Ако можете да изразите емоциите си, значи започвате да се справяте с тях. Ако ги държите в себе си, те укрепват и се задържат. Вместо това ги “пускайте” малко по малко, като ги споделяте с някой, който го е грижа.

Хранете се добре, почивайте колкото е възможно повече, спете, когато можете, спортувайте умерено и избягвайте алкохола. Мислете позитивно. Ако сте имали особено добър ден, окуражете се. Кажете си, че ви предстоят още много такива.