С помощта на мимика, жест, допир, усмивка, зрителен контакт новороденото започва да общува – невербално, защото липсват говорните звукове.
Този период се определя като прелингвистичен. В рамките на първата година се появяват гласните. Скоро след тях идват преградните съгласни - м, п, б. Някои бебета издават и гърлени звукове наподобяващи - к, г. От 1 – 1, 6 години репертоарът се разширява. Появяват се н, т-д, ф-в, х. Във времето от 1,6 до 2,6 години излизат - к-г, с-з, ц, а от 2,6 до 4 години – ш-ж, ч, щ. Последни остават – л, р, които при различните деца се появяват между 4 и 6/7 години.
Специалистите работят с т. нар онтогенетична периодизация на звуковете, която дава средната рамка на появата им. Тя е както следва:
ранен онтогенезис (0-1 година)– гласни + м, п, б
среден онтогенезис (с 2 възрастови подпериода):
1 – 1,6 години – н, т-д, ф-в, й, х
1,6 – 2, 6 години – к-г, с-з, ц, дз
Късен онтогенезис (2,6 - 4) –продължава появата на съскавите звукове + ш-ж, ч, щ, дж. Последни остават л и р (4-6 години).
Нарушенията на артикулацията се изразяват в три основни форми:
липса – детето не може да произнася конкретен звук и той не присъства в речта му (пример: „риба = иба)
замени– детето заменя в речта си един звук с друг звук (пример: „жаба = заба“)
изопачаване – детето произнася неправилно даден звук (пример: междузъбно произношение на звукове „с-з-ц“; веларно или гърлено произношение на звук „р“)
Типове артикулационни нарушения:
мономорфен тип артикулационно нарушение – нарушен е един звук или звукове от една фонетична група („к-г-х“ или „м-н“ или „с-з-ц“ или „ш-ж-ч“ или „л-р“).
полиморфен тип артикулационно нарушение – едновременно са нарушени звукове от различни фонетични групи.
Коментари (0)
Вашият коментар