Заекване при детето

Като заекване се характеризират различни форми на смущения на плавността на говора.

Типични са прекъсванията на речта чрез повторения на звуци, срички, думи и изречения или многократно настъпващите паузи. Трябва да се подчертае обаче, че не всеки неплавен говор означава заекване.

Според вида на проявлението или симптоматиката съществуват следните форми на заекване:

физиологическо заекване. Спада към групата физиологически говорни смущения, обусловени от развитието;
начална фаза на заекване

хронично заекване

В периода между 2,6 и 5 годишна възраст детето преминава през определен етап от говорното си развитие, в който може да се стигне до смущения в плавността на говора, които все пак са в границите на нормата.

Нормалното нарушение на плавността се наблюдава почти при всички деца от предучилищна възраст. През този период детето прави ненужни повторения в началото или средата на изречението или извършва продължителни паузи най-често в резултат на моторни или езикови трудности. Твърде вероятно е да има проблем в откриването на подходящата дума в речника си или да не може да устои на желанието си да използва съвършенно новата, чута преди минути от възрастен дума със сложна конструкция, многосрична или съдържаща струпани съгласни.

Възможно е още да има колебания в морфологичното или синтактичното образуване на изказа. Тези периоди се разглеждат като преходни, защото настъпват по времето, когато детето напредва бързо в усвояването на езиковите компетентности. И тогава се появява несъгласуваността между жизнения детски порив за споделяне и незрялото образуване на изречения, придружено от неумела моторика на устните и говорния апарат, несъответстваща на бързата смяна на артикулационните пози.

Получава се дисбаланс между онова, което детето иска да каже и неговите говорни умения. Ето какво се случва най-общo:

Желание на детето преживяванията да се споделят по възможност незабавно.

Желание на детето да изразява чувства, яд или възбуда.

Несигурност при изговора на определени думи.

Недостатъчно упражнявана устна моторика за бърза смяна при изговор на звукове.

Търсене на подходящи понятия.

Несигурност при конструирането на изречения.

Едва, когато детето придобие определени говорни умения, плавната реч му се удава по-сигурно. Някои от тези умения са:

сигурност в изговора на отделните думи, точна и бърза артикулация, разграничаване на звуковете в отделните думи в хода на речта, както и сигурност в подбора на думи, необходими за съставянето на изречения

Мисловните фази и прекъсвания възникват най-често, когато детето е възбудено и много бързо желае да разкаже събитието. Така по време на разказа могат да се случват следните неща: повторения на думи, например “кой, кой, кой е този? Къде, къде, къде--, а-а-а-а – къде е мама; повторения на части от изречението, напр. “Ние имаме, ние имаме – ние имаме същото детско басейнче в двора”; разтегляне на началния звук, напр: “К-к-к-к-к-к-къде м-м-мие ножицата”; прекъсване чрез вмъкване на паузи “Тази вечер там......(пауза).... ще палят огън.....(пауза)....нека отида”.

Физиологическите смущения могат да се появят почти при всяко изказване, за да продължат няколко седмици, пак да изчезнат и след дълъг период на плавна реч да се появят отново, без обаче това състояние да бъде истинско заекване. Но от тези смущения действително може да се развие начална фаза на заекване. По нататъшното развитие зависи от генетичната предразположеност на детето, неговите заложби, от познанията, които то натрупва в говорни ситуации, и респективно от неговите реакции към заобикалящата го среда.

Деца, които развиват начално заекване, трябва задължително и възможно най-рано да бъдат представени на специалист, който след това в консултация с родителите, трябва да изясни дали е необходимо лечение и каква ще бъде неговата форма.

(по Ервин Рихтер, В. Брюге, К. Моос)