Тя е контролът, който детето развива над собственото си поведение чрез интереса си към средата и това, което е в нея.
Тя забелязва, че когато малчуганите са самостоятелни, се съсредоточават по-лесно, постигат повече и имат по-малко проблеми с дисциплината. Тя от своя страна не е в резултат на контрола на учителката и не се постига с награди или наказания. Тя идва от вътре, като всяко дете може да контролира собствените си действия и да прави позитивни избори, обръщайки внимание на собственото си поведение.
Би трябвало не да се налага, а да бъде доброволно приета. Самодисциплината е директно свързана с развитието на волята, докато независимостта е последователно развитие , водещо до самоусъвършенстване. Детето иска да прави всичко само и често се защитава от тези , които се опитват да му "помагат”. Свободата идва от стъпките към независимостта и е жизненоважна за развитието на волята, характера и личността, които са отличителни за еволюцията на човешкото същество.
Трябва да бъде постигнат перфектен баланс между свобода и ред, защото редът и дисциплината са толкова тясно свързани, че дават свобода на детето. Когато детето може да се справя само с много неща, то се чувства уверено, учи се да се концентрира и да довършва започнатата работата. Така упражненията от реалния живот го подканват да следва постепенно процеса, развиващ дисциплината и логическото мислене. С други думи - децата стават добри и подредени скоро след като се научат как да работят.
За да станат независими, малчуганите трябва да развият двигателната си координация и контрол. Свободата на движенията им предоставя възможност да се научат да контролират телата си в определено пространство. Упражненията от реалния живот могат да помогнат, тъй като дават ежедневния умения: наливане, търкане, миене, полиране и др. Те помагат на детето да се концентрира и да се научи да завършва започнатото. Така то следва стъпаловиден процес, развиващ независимостта,самодисциплината и логическото мислене. Важно е да се упражняват изборите, които детето прави , и да му се дава възможност за такива, но и да му се предоставя възможност да изпитва последствията от избора си.
Това, което позволява на детето да бъде независимо, е любовта му към смислените занимания. Независимостта идва и с отговорността към средата и всичко и всички, които са в нея. Средата трябва да предлага много възможности на детето да прави избор. Силата на волята или самоконтролът са резултат от поредица малки избори в ежедневния живот в Монтесори средата.
Монтесори домът или градината е среда , подготвена от възрастните за децата. Тя съдържа всички необходими неща за развитие на пълния им потенциал. Принципите на подготвителната среда включват ред и реалност, красота и простота. Всичко е в подходящи за децата размери, за да поощри независимото фукциониране. Опитният възрастен и достатъчно голямата група деца от смесена възраст (например от 3 до 6 години) са важна част от подготовката. Смесени възрастови групи е един от принципите при метода „ Монтесори” . Децата от смесените групи работят заедно в един клас. Възрастовите групи са основани на плановете за развитие. Понеже работата е индивидуална, децата се развиват инвидидуално. Цари коопериране, а не съревнование. Акцентитира се върху сътрудничеството и уважителното поведение.
При метода "Монтесори” учителката е наречена директор, защото нейната роля не е толкова да преподава, колкото да насочва естествената енергия на децата. Целта и е да подготви децата за истинския живот и да им помогне да развият пълния си потенциал, чрез подсигуряване на стимулираща среда, която поощрява любов към ученето за цял живот. Както твърди Монтесори "Тя трябва да разбере и да вярва, че децата са свободни да изберет свое занимание, също, както и никога да не биват прекъсвани в спонтанната си дейност. Никаква работа не бива да бъде налагана – нито със заплахи, нито с награди, нито с наказания."
Коментари (0)
Вашият коментар