Да го игнорираме е сигурно е най-често срещаният съвет. Не обръщайте внимание или изобщо се отдалечете от детето. Тази препоръка се основава върху факта, че истерията приключва, ако няма свидетели (зрители).
И наистина е така. Ако детето е изпаднало в истерия, това е знак, че то вече е било фрустрирано по отношение на някаква своя потребност или спряно в някакво свое действие. Например, искало е нова играчка или както често се случва – да получи съдействие от родителя. Потвърждение на благосклонността на родителя, на това, че родителят го забелязва, признава, че го взема на сериозно. Така че наглед простичката ситуация с играчка в магазина може да крие в себе си сложна композиция от чувства и отношения. И така, детето е поискало нова играчка, първата реакция на родителя е: „И без това имаш толкова играчки“, „Нищо няма да ти купувам“. Емоционалният афект на детето при подобен отговор възниква поради загуба на връзка с родителя, липса на интерес на родителя към потребностите на детето и лишаване от надежда за получаване на играчката. Ако в такъв момент родителят се отдалечи от детето, то остро преживява самота, отхвърляне и отчаяние. От тази ситуация детето ще запомни и ще вземе със себе си в живота на възрастен човек чувството за отхвърляне и самота.
Да даваме фалшиви обещания
Сигурно ви е позната историята с лъжата, когато детето поиска играчка и вече е започнало да плаче, а майката казва „ще ти я купя“ и отвежда обърканото хлапе, то чака играчката, търси я с очи, но никъде не я намира. Може би в тази ситуация истерията е предотвратена, но детето за цял живот ще запомни онова сложно телесно и душевно, невъзможно за описване чувство на отчаяние, опустошеност и измаменост, което то просто не е могло да идентифицира в довербалния период. Най-вероятно този модел „да излъжеш малките“ то ще пренесе и в своя опит като родител и ще постъпва по същия начин със своите деца.
Да разсеем детето
Стратегията „я виж, ей там лети птичка“ също не е удачна, когато детето е обзето от силни преживявания. Може и да си отвлече вниманието, но нуждата му да бъде забелязано, прието и подкрепено в неговата потребност ще бъде игнорирана. Подобно превключване създава бъркотия в съзнанието на детето. Предишната ситуация прекъсва, без да е приключила. Детето се обърква. Ако родителите често използват подобна стратегия в отношенията с детето си, когато то стане възрастен човек ще му бъде трудно да забележи и да разпознае своите потребности, да остава устойчив пред ограниченията и невъзможността да направи нещо. Причината е, че при подобна тактика детето е объркано и излъгано от най-важния за него възрастен. То наистина може да превключи, но в изначалната ситуация се нуждае от подкрепа при сблъсъка с ограниченията в този свят, с факта, че не всичко е възможно, подкрепа, за да преживее вълната от мъка, свързана с отказа. В идеалния случай детето трябва да се ориентира в ситуацията, да разбере, че има забрана, да се бори и да загуби, да се разстрои и да преживее загубата. Но всички тези процеси се нарушават, детето си остава объркано и не получава нужния опит. В крайна сметка такъв подход е удобен за родителя и безполезен за детето. У него ще остане само чувството на обърканост и измаменост, че не са го чули и не са го подкрепили. Изключение би била ситуация, при която истерията вече е преминала, а детето продължава да хленчи, зациклило върху процеса.
Когато дете влезе в истерия, е важно да се опитате да го успокоите и да му помогнете да се справи с емоциите си. Ето няколко съвета, които може да ви бъдат полезни:
Останете спокойни: Важно е да запазите спокойствие и да не загубите търпение. Ако и вие се възбудите, може да усилите негативната реакция на детето.
Бъдете разбиращи: Покажете разбиране и подкрепа към детето. Слушайте го внимателно и покажете, че сте до него. Позволете му да изрази своите емоции, без да го прекъсвате.
Поставете граници: Въпреки че е важно да покажете разбиране, трябва също така да определите граници. Обяснете, че висшата му реакция може да има последици и му помогнете да осъзнае, че е по-добре да изразява емоциите си по-спокойно и конструктивно.
Използвайте техники за успокояване: Много деца се успокояват, когато получават физически контакт и обич. Прегърнете го или го дърпайте близо до вас. Можете също така да му предложите да използва техники за дишане, като например дълбоки вдишвания и издишвания, за да се успокои.
Предложете отвличащи дейности: Ако е възможно, предложете на детето да направи нещо, което го отвлича от ситуацията, в която е влезнало в истерия. Например можете да му предложите да слуша музика, да рисува или да играе с любимата си играчка.
Дайте му време: Понякога детето просто се нуждае от време да се успокои самостоятелно. Оставете го за малко да се справи с емоциите си.
Важно е да помните, че всички деца са различни и е възможно някои от тези съвети да не са ефективни за вашето. Ако проблемът с истерията става систематичен или причинява сериозни затруднения, е добре да се консултирате с педиатър или професионален психолог, който може да ви предложи допълнителна помощ и насоки.
Коментари (0)
Вашият коментар