Звукът ни вади от равновесие, защото е заложен в мозъка ни като аларма от върховно ниво - реагираме за рекордните 100 милисекунди
Бебешкият плач привлича вниманието като никои други звуци в околната среда, дори да не сме родителите. Експертът в темата д-р Кейти Йънг от Оксфордския университет установява тестово, че човек реагира на бебешкия зов за помощ след около 100 милисекунди.
Отговорът е несравнимо по-бърз и интензивен в сравнение с други трудни за пренебрегване акустични сигнали. Невроложкато доказва, че бебешкият плач активира “архаичните”, подкоровите части на мозъка, участващи в реакциите на борба или бягство. “Най-примитивните” части на мозъка всъщност ни направляват как да действаме, за да оцелеем в опасни ситуации. Активирането им от плача на бебето означава, че звукът се възприема като важна аларма, дори преди мозъците ни да са имали възможност да обработят сигнала напълно. Резултатът е, че подсъзнателно превключваме тялото в режим на тревога.
Реакцията е универсална, независимо дали сме родители, или не. И обяснява стремежа по-бързо да утешим бебето.
Други проучвания са установили, че най-стресиращ е нощният бебешки плач. По принцип страховете имат лошото свойство да са най-страховити по тъмно. Отделно бебетата сякаш са най-безутешни, когато нещо прекъсне съня им.
Всеки, който е бил под един покрив с бебе, е пробвал какво ли не, за да утеши беззащитното човече. От гушкане през носене, люлеене, тръскане в количка, пеене, даване на водичка и какво ли не още. Понякога методите работят, друг път - уви.
Японски учени смятат, че са открили най-добрия начин за успокояване на плачещо бебе. Екипът публикува изследването си в “Кърънт байолъджи”.
Изследователите са използвали видеозаписи и мониториране на сърдечната дейност на бебетата, за да класират четирите най-масови подхода за успокояване на плачещите човечета. (Гушкате го прави, държите го в скут, стоите до кошарката му, люлеете го в количка.)
Плачът намалявал само когато бебетата се носят или се люлеят.
Седенето неподвижно с бебето или поставянето му в кошарката не спира сълзите, независимо от повода за тях.
Учените предоставят на родителите нещо като научна формула за отпор на нощния суперстрес в 3 стъпки.
На първо място овладейте собствената си тревожност, защото бебетата сякаш имат вроден усет да я чувстват. След това вдигнете бебето, разхождайте се с него 5 минути, седнете и го дръжте на ръце още 5-8 минути, преди да го сложите обратно в леглото.
Нищо сложно. Но чак пък с хронометър!? Експериментално се установява, че зададената ритмичност е нещо като златно сечение и работи. От значение е и как носим бебето. Всеки знае как обича да бъде гушкано и носено неговото дете, но учените препоръчват това да става без резки спирания или внезапни промени в посоката.
Ключовият, но не единствено важен момент в утешаването е носенето. Идеята се избистря при изследване на бебета на хора и животни, които при раждането си са безпомощни. Когато майките им ги носят, малките са по-спокойни.
Ефектът е известен в науката като транспортна реакция. При активиране на ситуация бий се или бягай майките на повечето видове често преместват малките си, за да избегнат опасност. На подсъзнателно ниво вероятно бебетата възприемат носенето като защита и загриженост. Това им дава сигурност и са по-спокойни.
Въпреки че подходът 5+8 работи по-добре от останалите експериментирани техники, учените не твърдят, че въоръжават с магическа пръчка родителите на плачливи деца. Нито един “транспортен” метод няма да премахне коликите на бебето например. Но в повечето случаи формулата за гушкане и носене дава резултат.
Други, по-стари проучвания, също твърдят, че бебето плаче по-малко, когато го разхождат.
Коментари (0)
Вашият коментар