Деца, при които проговарянето се забавя, са по-склонни да се тръшкат

Вярно ли е, че малките деца, при които проговарянето се забавя, са по-склонни да се тръшкат и да имат нервни изблици? Оказва се, че да.

В крайна сметка, това е съвсем логично. Тези, които тепърва се учат да общуват и отчаяно искат да кажат какво искат или от какво имат нужда, невинаги могат да го направят. И след като не успяват да се изразят, започват да чувстват безсилие и неудовлетворение и логично силно се разстройват.

Именно тази връзка между късното проговаряне и гневните изблици изследва проучване на Северозападния университет в Илинойс, САЩ.

Според резултатите от изследването, прохождащите деца на възраст до 2 години, които имат в речника си по-малко от 50 думи, са два пъти по предразположени към силни и чести истерични избухвания от техните връстници, които имат по-богат речников запас. И тук става въпрос не за обикновено тръшкане, а за наистина сериозни нервни изблици, които могат да доведат до спиране на дъха и дори удряне на главата в нещо.

Изследването има голямо значение за някои семейства, защото, както показват данните на предходни проучвания на същия университет, честите и силни истерични пристъпи при малките деца може да се окажат знак за по-късно проявяващи се проблеми като тревожност, потиснатост, депресия и дори някакво психично разстройство. Ранната интервенция в тези случаи е жизненоважна при мъниците, които проговарят късно, тъй като около 40% от тези деца продължават да имат езиково-говорни нарушения, които ще окажат влияние върху представянето им в училище. 

Резултатите от проучването показват, че има пряка връзка между късното проговаряне и поведението при хлапетата под 2-годишна възраст и че двете неща са взаимосвързани. Както е факт, че честите нервни изблици при тези деца могат да се обяснят с недостатъчните говорни умения (невъзможността да изразят това, което искат, води до разстройване и гняв), така и обратното – поведението им може да се окаже причина за късното проговаряне. Според учените, ако детето е по-склонно към раздразнителност и често се тръшка, то вероятно не получава достатъчно количество и качество на езикова комуникация от хората, които се грижат за него, поради предизвикателното му поведение. Разбира се, не е за пренебрегване и влиянието на някои генетичните фактори, както и на средата.

Ако сте родител на дете, което се бави с проговарянето, не се колебайте да споделите притесненията си с педиатъра на сина си или дъщеря си или да се консултирате със специалист. Съществуват тестове и изследвания, които могат да изключат по-сериозни състояния като нарушения на слуха или аутизъм, които да са причина за по-късното проговаряне. Така ще се определи и дали се налага да се предприемат някакви мерки от рано.

Друго нещо, което всеки родител може да направи, е да говори повече и по-често с детето си, за да представя колкото се може повече думи на вниманието му. Специалистите казват, че колкото по-качествено езиково общуване предлагаме на децата си, толкова по-добре. А под „качествено“ се има предвид надграждането на думите, които детето вече познава и евентуално си служи, както и насочването на разговора към нещата, които са интересни за мъничето.

И не на последно място – майките и бащите на късно проговарящите деца трябва да бъдат много търпеливи. Защото едва ли неудобствата и изнервянето, което им причинява поведението на детето, могат да се сравнят с чувствата на самото им отроче.