Мамо, искам сам!

Детето се мъчи да се обуе само, да пренесе столчето си. Не бързайте да му помогнете, а още по-малко да свършите започнатото от него.

Вашата помощ ще го лиши от голямата радост на победител над една "трудност" в очите му. Щом родителите постоянно "се притичват на помощ", детето привиква да чака някой друг да свърши неговата работа.

Ако малчуганът с усърдие сам подрежда обувките си и е доволен след приключването на тази дейност, не го подминавайте с безразличие. Умихнете се, похвалете го, но не го глезете. За детето това е сериозна работа!

У малкото дете е естествен както стремежът към дейност, така и стремежът към самостоятелност. Двегодишното, то иска да се храни самичко, макар че все още не може да държи лъжичката. Родителите и въобще възрастните, трябва да проявяват търпение и умение да учат и изчакват, да поощряват детската активност, стремежа към самостоятелност.

У детето постепенно и сигурно се засилва стремежът към себеутвърждаване. Този стремеж не може и не бива да се саморазвива безконтролно, за да не се превърне в своеволие, нито пък да се потиска – това отнема на човека волята и характера. Просто трябва да научим детето да съгласува своята воля, своите желания и стремежи с волята на другите, с критериите за полезно и красиво.

Щом проходи, детето започва да не се съгласява с много от изискванията на възрастните, да не се подчинява дори на най-обичаните от него хора, държи да покаже, че може да има свои желания. Това е период на "заинатяването", което в различна степен и варианти продължава през цялото детство и юношество.

Нарушаването на хармонията между възрастните и децата се засилва от втората до петата година – първи опит за извоюване и отстояване на детската самостоятелност. После настъпва период на известно уравновесяване, характеризиращ се с лесно послушание на децата /първите училищни години/. По време на пубертета обаче се наблюдава ново пративопоставяне на възрастните.

Конфликтите между възрастни и деца са неизбежни, но те не са и не бива да се превръщат в източник на драми. Разумната родителска воля е призвана да решава или поне да ограничава тези конфликти. Много често точно по вина на възрастните конфликтите прерастват в безплодни продължителни разправии. Не допускайте това! Родителите трябва да предвиждат последиците.

Каже ли детето "не искам", не настоявайте, не се старайте непременно в момента да се съгласи с вас. Бързото съгласие е признак за сломена воля и предизвиква по-силни вътрешни съпротиви у детето.

Не се старайте винаги и на всяка цена да имате последната дума. Така много сигурно се загубва част от родителския авторитет. Ако е възможно, отложете големия въпрос – това е полезно и за вас, и за детето. При детското „не искам“ родителите трябва да се държат така, че да бъдат убедителни, когато доказват разумността на своето настояване. Детето може да не отстъпи веднага, но ще се замисли.

Детското "не искам" не бива да ви плаши! То е сигнал, че трябва по-сериозно да се заемем с възпитателните си методи и стратегии, да преразгледаме резултатите от тях.

Разумният родител може да отстъпи пред детското "не искам", но не и да капитулира. Той е длъжен да опази уважението на детето, да засили обичта му към мама и татко.