Нормално е децата понякога да изпитват страх. Той е емоция, която може да помогне на децата да бъдат предпазливи.
Нещата, които са нови, големи, силни или различни, в началото изглеждат страшни. Родителите могат да помогнат на децата да се чувстват в безопасност и да се научат да се чувстват спокойно. Това, от което малчуганите се страхуват, са промените, с които се срещат, докато растат. Някои притеснения са често срещани и съвсем нормални в определена възраст.
Кърмачетата, например, изпитват странно безпокойство. Когато са на възраст около 8–9 месеца, могат да разпознават лицата на хора, които вече са виждали. Ето защо новите хора могат да им се сторят страшни - дори нов роднина. Възможно е в тези моменти да плачат или да се придържат към родител, за да се чувстват в безопасност.
Малките деца пък изпитват безпокойство при раздяла. Понякога между 10 месеца и 2 години започват да се страхуват да се разделят с родителите си. Те не искат мама и татко да ги оставят на детска градини или да ги слагат да спят. Могат да плачат, да се вкопчват и да се опитват да останат близо до родителя си.
Малките деца също така се страхуват от „преструващи се“ неща. Те невинаги могат да разберат кое е реално и кое - не. За тях страшните чудовища, които си представят, изглеждат реални. Страхуват се какво може да има под леглото или в килера. Мнозина се плашат от тъмнината преди лягане. Някои се страхуват от страшни сънища, както и силни звуци, като гръмотевици или фойерверки.
По-големите се плашат от реални опасности. Когато децата са на 7 или повече години, чудовищата под леглото не могат да ги изплашат толкова много, защото вече знаят, че те не са истински. На тази възраст някои малчугани започват да се страхуват от неща, които могат да се случат в реалния живот. Например от природни бедствия, за които са чували. Да се страхуват да не бъдат наранени или че любим човек може да умре. Децата в училище също така може да се притесняват от училищни задачи, оценки или от това дали ще си намерят приятели.
Юношите и тийнейджърите може да имат социални страхове. Те могат да се чувстват притеснени от това как изглеждат или дали ще се впишат. Може да се чувстват притеснени или изплашени, преди да представят доклад в клас, да учат в ново училище, да вземат голям изпит или да участват в голяма игра.
Когато детето ви се страхува, можете да помогнете, като направите следните неща:
Утешавайте вашето бебе или малко дете, като казвате: "Всичко е наред, ти си в безопасност, аз съм тук“. Кажете на детето си, че сте там, за да го защитите. Прегръщайте го и му говорете, за да му помогнете да се чувства в безопасност.
Докато детето ви расте, говорете и слушайте. Бъдете спокойни и успокояващи. Помогнете му да изрази чувствата си с думи.
Помогнете на бебето да свикне с нов човек, докато го държите и го оставете да се чувства в безопасност. Скоро новият човек вече няма да изглежда като непознат.
Първо оставете малкото си дете да бъде отделено от вас за кратко. Когато трябва да се разделите с малчугана, кажете, че ще се върнете, прегърнете го, усмихнете се и тръгнете. Нека детето ви разбере, че винаги се връщате.
За вашето малко дете, което се страхува от тъмнината, създайте успокояваща рутина преди лягане. Четете му или пейте.
Помогнете му бавно да се изправи пред страховете. Например, проверете заедно за чудовища под леглото. Когато сте там, за подкрепа, го оставете да се убеди лично, че няма от какво да се страхува. Помогнете му да почувства смелостта си.
Ограничете страшните изображения, филми или предавания, които децата виждат. Това може да предизвика страхове.
Помогнете на децата и тийнейджърите да се научат да се подготвят за предизвикателства, като тестове или в училище. Кажете им, че вярвате в тях.
Коментари (0)
Вашият коментар