Безспорно едно от най-трудните неща в това да си родител е поставянето на здравословни граници. Това са всекидневните правила и очаквания, които имаме за това как детето да се държи вкъщи или навън, с нас или с другите хора.
Когато детето е още бебе, е съвсем естествено да му поставяме ограничения, свързани с неговата безопасност. Колкото повече пораства, светът на детето се разширява, неговите преживявания и взаимодействие с околния свят стават по-разнообразни и с това нуждата от правила и ограничения нараства. To се превръща в малък изследовател, който иска да проявява своето вродено любопитство и новооткрита автономност при всеки удобен случай. Желанията на малкото дете също стават все повече и все по-категорично заявени и с това идва нашата ключова роля – да дадем ли на детето каквото поиска или да го ограничим.
За много от нас родителите е трудно да откажем на детето си - било то защото не искаме да го разочароваме или разстроим, или от чувство на вина или безсилие. Или пък просто защото не искаме да се изправим пред вероятната реакция, която ще последва. Ако детето настоява и плаче за още една вафла, още една играчка или още едно филмче на телефона, сме готови да се съгласим само и само „да има мир“.
Проблемът е, че дори детето да се успокои и да изглежда, че му правим услуга, всъщност е точно обратното. С това действие ние лишаваме детето от възможността да развие много важни умения, които ще му трябват цял живот – самоконтрол, саморегулация, отговорност, търпение. То трябва да се научи да въздържа импулсите си, да се справя с отрицателните чувства и да съобразява поведението си с останалите.
Самоконтролът започва да се упражнява между 2 и 4 годишна възраст, но продължава да се развива още дълги години, дори при възрастните. Ако всичко е позволено, детето няма да се научи да контролира желанията и емоциите си и ще изпитва сериозни затруднения, когато излезе от домашната среда и се сблъска със среда със строги правила – било то детската градина, училище, а в бъдеще и работното място.
Това, от което детето има истинска нужда, е рамка от правила, поставена от възрастните, в която да се чувства сигурно и защитено. То има нужда от родител, който ясно да определя границите на това какво е разрешено и какво - не. Родителят трябва да бъде компетентният лидер, на който може да се разчита, че знае какво е най-добро за детето и е последователен в утвърждаването му. В етапа на ранното детство, а и по-късно, детето категорично не е готово да поеме отговорността за собственото си здраве и развитие – тази отговорност и придружаващите я решения трябва да бъдат в ръцете на родителите.
Това не означава, че детето няма да протестира и да се опитва да заобиколи ограниченията. Напълно нормално за малките деца е да искат да упражняват своята независимост, да се опитват да налагат авторитета, заявявайки отказ да направят нещо, за което ги молите.
Работата на децата е да тестват границите, а работата на родителите е да ги утвърждават. Те ще продължават да тестват, докато разберат, че границите са сигурни. Ако успеем да реагираме последователно и да покажем ясно какво е приемливо поведение и какво - не, то тогава малчуганите ще приемат правилата и ще бъдат много по-спокойни в бъдеще. Освен това, когато установяваме границите, е важно да се съобразяваме с възрастта на детето. Например, не може да очакваме от дете на 2 години да стои мирно и тихо на масата или да яде без да цапа, но може да очакваме да знае, че масата е за хранене, а не за катерене. От друга страна, дете на 5 години вече знае какъв е добрият етикет на масата и може да изискваме от него да го спазва.
Разбира се, също не е препоръчително да се залита в другата крайност – да се налагат много ограничения с прекалена строгост и взискателност и да се дисциплинира чрез всяване на чувство за страх в децата.
Коментари (0)
Вашият коментар