Срамежливостта може да играе ролята на защитен механизъм, чрез който детето си набавя време, докато възстанови контрола над ситуацията.
Ето защо то се скрива, отказва да говори и да слуша. Добрата новина е, че това се преодолява с трупането на опит. При липсва на други усложнения свенливото дете не е изложено на риск от развитие на психическо заболяване или проблемно поведение. Съществуват обаче малчугани, при които проявите на свенливост са крайно изявени и непреходни. Това състояние ги поставя в риск. Те трудно ще развият социалните си умения, трудно ще представят себе си и постиженията си, трудно ще общуват и ще бъдат сами.
Повлияни ще бъдат и възприятията на другите хора. Те ще приемат стеснителното дете като недружелюбно, нелюбознателно, затворено, отчуждено и дори не толкова интелигентно. Последствията за детето могат да бъдат твърде мъчителни, особено ако родителите не му помогнат. Ако състоянието продължи във времето, животът на такъв човек може да се превърне в серия от изпуснати възможности, тъй като засегнати ще бъдат развитието на социалните умения и научаването на нови неща.
Появата на срамежливост и нейното преодоляване е предизвикателство за повечето родители, тъй като тя може да се дължи на различни причини – конституционална предразположеност и да има наследствен характер или да бъде заучено поведение в рамките на средата. Възможна е и комбинацията от двете. Също липсата на сигурност и защитеност, силна чувствителност, висока тревожност, подражание, продължителна изолация, груба и натрапчива във времето критика, авторитарен стил на възпитание, доминиращ страх от допускане на грешки, етикетирането.
Определяне на произхода на срамежливостта е важна по отношение на избора на методите, които ще бъдат приложени за нейното преодоляване.
За целта родителите трябва да помислят над въпросите:
Къде детето проявява свенливост – при среща с непознат, в група, на празници и рождени дни, в нова ситуация или навсякъде?
Детето ви има ли проблем с храненето на обществено място или у вашите близки?
Играе ли с другите деца?
Говори ли по телефона?
Срамува ли се, когато трябва да се представи на някой, в детската градина, в клас?
Има ли опити и желание за изява на тържества или участия в клубове по интереси?
Колко продължително и често е това състояние?
Отговорите на тези въпроси са важни по отношение на диференциалната диагноза и избора на адекватна терапевтична програма, тъй като има деца с проблеми като генерализирано разстройство на развитието, нарушение, при което липсва вербалната, а в някои случаи и невербалната комуникация, специфично разстройство на развитието или забавено развитие, синдром на Аспергер, висока личностова тревожност и други. Ако забележите трайна тенденция състоянието да съпътства всекидневието на детето, потърсете помощ от специалист, който ще определи адекватно има ли повод за притеснение, а след това ще пристъпи към стъпки по решение на проблема.
Коментари (0)
Вашият коментар