Какво по-различно правят родителите на уверените деца?

Може би се чудите защо някои деца се разбират идеално с родителите си, докато други въобще не могат да общуват помежду си.

Някои възприемат членовете от семейството си като приятели, докато други – по-скоро като учители и дори по-висшестоящи, страхувайки се от оценката им. На какво се дължи това и има ли начин да го предотвратим?

Преди всичко трябва да отбележим, че отношенията между родители и деца са сложни. Често причината за нарушената връзка може да се крие не в самите родители или техните малчугани, а в предходна обременненост. Например, от семейството на родителя или други фактори - като липса на комуникация и откритост. За да е успешна личност вашето дете, трябва да бъдете самите вие за пример.

Кои са онези неща, които родителите на смелите и уверени деца правят?

Окуражават ги и ги подкрепят винаги (дори когато не са прави).

Ценят усилията им за това да решат проблемите си сами.

Не им натрапват мнението си, особено когато е различно.

Искат децата им просто да са щастливи.

Не сравняват: нито децата си, нито себе си с тяхНай-важното за добрата връзка между родители и деца е, че и двете страни правят усилия и работят върху нея.

Понякога обаче макар връзката родители и деца да е била изключително силна, след като пораснат и си отделят, децата спират да общуват по този начин. Няколко са възможните причини.

Вероятно, като родители често ги критикувате

Налагате им мнението си

Казвате им какво да правят

Карате ги да се чувстват длъжни

Получават различни сигнали

Усещат, че не ги подкрепяте, а ги съдите
родители и деца

Не пристискайте децата да се впускат в нови, непознати ситуации, докато сами не се почувстват готови. Дайте им време и направете така, че да поднесете непознатото и плашещото, обгърнато от познато. Ако искате да пробват нова храна, сервирайте им я заедно с някои добре познати вкусотии. Усещането за познатост създава емоционална спасителна мрежа за предпазливите деца.

Научете децата си да се фокусират върху процеса, не толкова върху резултата. Позволявайте им сами да се впускат в опити и действия и не ги коригирайте твърде често. Важно е да се чувстват подкрепени, вместо строго наблюдавани и изпитвани. Съществено е също да ги въвличате в реалистично изпълними за тяхната възраст предизвикателства, а не в твърде сложни - ако се затруднят много, лесно биха се отчаяли и обезкуражили. Давайте им обратна връзка, която оценява усилията им, в стил: “Ехааа, как успя да постигнеш това?” или “Виждам, че сериозно си се потрудил/а!”

Освен чрез личен пример, тренирайте увереността на децата, създавайки им възможности да общуват с другите. Комуникацията е подходящ терен, защото е едновременно вълнуваща и плашеща за малчуганите, които обикновено се стесняват.

Изберете ситуации, в които общуването ще им помогне да се почувстват значими, равни на възрастните и ще им създаде усещането, че ви помагат: например когато пазарувате, подтикнете ги на касата те да попитат за сметката или пък да съобщят, че си носите чанта и не ви е нужна найлонова. Тази възможност редовно да участва в света на възрастните, а не просто да е страничен наблюдател, ще даде увереност и ценен опит на детето, както и ще намали притесненията му.

И не забравяйте - всеки от нас прави грешки. По-важното е да се поучим от тях, да работим в посока да изградим двупосочни отношения родители и деца. Защото семейството е онова, което остава – след всички други хора, които преминават през живота ни по една или друга причина.

Винаги ще бъдем родители на децата си, без значение тяхната възраст и това, че един ден и те ще имат деца. Трябва обаче да приемем, че отношенията ни еволюират с времето – към по-добро, ако това зависи от нас. Трябва да се научим да приемаме децата си без да ги съдим, да осъзнаем, че са отделни личности със свой живот, грешки и уроци. Защото само по този начин ще запазим връзката родители и деца достатъчно здрава, за да я превърнем в красив пример за отдаденост за бъдещите поколения.