Често чуваме подобни родителски признания: „Разрешавам на децата да гледат твърде много телевизия“, „Нямам търпение да ги оставя сутрин в училище“ и други.
Много от тези "грехове" получават одобрително кимане от други родители, но има някои избори, които те отказват да признаят, и един от тях е съвместният сън.
За книгата си „Co-Sleeping: Parents, Children, and Musical Beds“ („Съвместен сън: Родители, деца и музикални легла“), професорът от Айова Сюзън Стюард е взела интервюта от 51 родители, които практикуват съвместен сън, и открила, че половината от тях не споделят това с други членове от семейството си, нито с педиатъра, заради срам и стигмата, която тегне над тази практика.
Съвместният сън или споделянето на легло съвсем не се окуражава от Американската педиатрична организация, тъй като се асоциира с голям риск от синдрома на ранната детска смърт при бебетата. Но срещу това твърдение може да намерите също толкова категорично противоположни мнения. Едно от тях е фактът, че споделянето на легло от родител/и и дете е често срещана практика по света. Професорите Сара и Робърт Ливайн от Харвардския университет казват: „В Япония е обичайно родителите да спят заедно с бебетата и при това смъртността на малките в страната е една от най-ниските в света.“
Разбира се, разговорът относно споделянето на легло с малките е по-фокусиран върху бебетата, отколкото върху по-големите деца, но това не означава, че родителите, които спят съвместно с по-големите деца, са по-отворени да говорят по темата. Ще чуете или прочетете редица начини как да откажете детето от това да споделя леглото ви, но по-рядко ще се намери някой, който да разбере защо го правите.
Причините са безкрайни: и родителите/родителят, и детето са по-спокойни. Kогато малкото спи във вашето легло, много често може да забележите неща, които ще ви дадат ценна информация – ще чуете, че говори насън, има кошмари, неспокойно е или вдига температура.
Или напротив – спи си чудесно и вие сте щастливи, че с детето всичко е наред. Ако изберете този начин на сън, не се тревожете, че това никога няма да престане. Идва момент, в който порасналото вече дете иска да спи само в стаята си и ви казва нещо умно от рода на: „Извинявай, мамо, но имам нужда от лично пространство.“
Според доклад, публикуван в Developmental Science, близостта до тялото на възрастния помага на бебето да поддържа по-стабилна телесна температура. Физическият контакт при близък сън, от своя страна, помага на бебетата “да дишат по-ритмично, да използват енергията си по-ефективно, да растат по-бързо и да изпитват по-малко стрес”.
Практиката показва, че споделянето на легло с родителите при деца между 1 и 4-5 години има няколко ясни предимства.
Стимулиране на продължителното кърмене в случаите, когато майката храни детето на поискване през деня и нощта;
Стимулиране на контакта “кожа в кожа”, който се определя като особено важен за правилното ранно развитие на бебето и малкото дете.
Редуциране на стреса и страха от изоставяне, характерни за малките деца в периода на приучване към спане в отделна от родителите детска стая.
Стимулиране на близостта и емоционалната връзка между родителите и детето – тогава, когато решението за съвместен сън е единодушно и всички замесени в процеса се наслаждават на неговите предимства;
Подобряване на качеството на съня както на родителите, така и на детето, в много от случаите.
Съвместният сън с малкото дете е избор на много семейства, в които родителите имат забързано и натоварено ежедневие, като компенсаторен механизъм за създаване на близост и споделени моменти – били те и по време на сън. Според все по-широко разпознаваемата теория на привързаното родителство, съвместният сън трябва да се прекрати по инициатива на детето – като естествена фаза от неговото психо-емоционално развитие – без насилие и авторитарна намеса от страна на родителя.
Коментари (0)
Вашият коментар